"Островът на мъглите" и някои други творби...

В средата на ноември предстои да излезе първият ми роман - "Островът на мъглите" (издателство Ciela). Това е историята на един българин от Стара Загора, който през 1990 година попада почти по случайност в Англия и преминава през объркващите социални кръгове на английското общество. Или по-скоро - общества. Книгата не е автобиографична. Все пак на човек ще му е трудно да избегне някои съмнения. Може би скоро ще сложа тук една-две глави от книгата, но трябва да питам издателя какво мисли по този въпрос. Корицата вече е готова. Тя показва ловна сцена, а мове би и любовна сцена. И двете неща ги има в книгата. И лов и любов. В Англия има един особен вид лов. Лов на лисици с кучета и коне. Неотдавна правителството на Тони Блеър го забрани под предлог, че това е весток спорт. Действителната причина е класовата омраза. Никой не го крие. Ловът на лисици минава за аристократично занимание. Градската интелегенция и работническата класа мразят аристокрацията, която обикновено живее в провинцията и се разбира добре с фермерите. Та това е цялата работа. Когато интервюираха един лейбъристки депутат и го разпитваха защо е толкова твърдо против лова, той каза: "Заради миньорите, затова!" Става дума за омразната Маргарет Тачър и за затварянето на много мини по нейно време. "Островът на мъглите" обаче не е за миньорите. Миньорските истории са доста потискащи, а това е ведра книга. Поне се надявам, че е ведра. Ето съдържанието. А това е глава първа.

Представянето на книгата ще е в Червената къща на 16 ноември от 18 часа. После ще я представя в Стара Загора на 20ти ноември, понеделник в хотел Верея, също в 18 часа. Хотел Верея е интригуващо място. Не само главния герой е от Стара Загора, тоест хотел Верея е особено място за него, но и аз прекарах около година казарма в Стара Загора и хотел Верея беше център на светския ми, макар и потаен, живот.

Други книги

Издаването на книги беше едно от заниманията ми преди години. Бях редактор на няколко книги, сред които и две стихосбирки на Владимир Висоцки (митична фигура по онова време). По-интересна беше аферата ми с Даниил Хармс, когото, заедно с още няколко полуподземни фигури на руската литература и изобразително изкуство, ентусиазирано въведох в България.

Сега обаче дойде време да си пиша свои собствени книги. През 2004 година излезе първата ми книга - "Английска България или Швейцария на Балканите". Бях я замислил почти като поредица от сини статии и манифести, но в крайна сметка се оказа по-скоро забавно четиво за националната и политическата и политическа принадлежност на българина. Критиката се отнесе благосклонно. Още я има в онлайн книжарниците Mobilis или Хеликон.

Списание Тема и даде 4 звездички ("Не е за пропускане") и я определи като сбирка от "политически провокации", на които съм бил отговарял "елегантно и остроумно", но също така и "безпощадно иронично" и препоръча на читателя да я поема "на хапки с насладата на политически кулинар". Това с безпощадността ме смути (ако го има е неволно), но пък идеята за хапките ми допадна. Вестник Култура пък каза, че е "чудесна и важна" книга.  (Ето и цялата рецензия.) Николай Бареков призова зрителите си да не я пропускат. Аз пък си дадох сметка, че книжното тяло и вестника са наистина две различни форми на живот и дори когато текстовете съвпадат, книгата обръща смисъла им почти с главата надолу.

Наскоро излезе книгата "Секс Off", в която се озовах рамо до рамо (или перо до перо) в странната компания на Мирела Иванова, Пепа Витанова, Ваня Щерева, Любомир Левчев, Иво Беров, Бойко Ламбовскии, Любен Дилов-син и още няколко автора.  Пепа Витанова (съставител на книгата)  я описва така:  "В ,,Секс off" са включени историите на двайсет български писатели и журналисти - единайсет жени и девет мъже, на възраст от 20 до 70 години, които с безпрецедентна откровеност разказват за собствените си лутания в търсенето на личното щастие, за превключването от нежност към отчуждение или обратно. Нещата, които те споделят, повечето от нас не биха си позволили да разкрият - от лицемерие или от страх..." Е, не знам какво мога да добавя към това обещание за безпрецедентна откровеност...