(Тук може да слушате BBC, не само симултанно, но и всичко от последната седмица. Програмите са много и са по-качествени от BBC World Service, който беше спрян в България)
Политблогрол
Може ли политик да подържа блог? Изпитайте способността им да се изказват и отчитат:
Създадох този блог през 2006 година, главно, за да коментирам политически събития. Скоро той се превърна в блог за всякакви събития, които вероятно могат да се съберат под общата тема ,,мястото ни в света". Всичко може да се събере под това заглавие. Но в този момент ние (българите) се намираме на някакъв сложен кръстопът и въпросите ,,къде сме?", ,,кои сме?", ,,къде отиваме?", ,,какво ще се случи с нас?" са както съблазнителни, така и не съвсем безопасни. Две добри причини да се опитам да навляза в тях.Можете да ми пишете на julianpopov@clara.co.uk или пък да си напишете имейла в кутийката отдолу, за да ви изпращам понякога (рядко) по някоя и друга новина за този блог.
Вярно, че всички са се вгледали в купуването на гласове, в безпринципните колаиции, в Братя Галеви, в нахлуването на бизнеса в политиката. Аз също. Но ето един по-смислен начин да се гледа на изборите - Стоян Фалджийски е анализирал програмите на партиите според това коя как се отнася към промените на климата. Няма такива промени, ще кажат някои. Те няма нужда да четат. Тези, коите смятат, че промените в климата са основен политически въпрос, могат да прочетат "Климатичният фотьойл на кандидат-депутата". Що се отнася до вярващите и невярващите, според Евробарометър 18% от българите смятат, че промените в климата би трябвало да са основен проблем в Европейската предизборна кампания, а 52% от българите смятат, че промените в климата са най-сериозния проблем, пред който е изправено човечеството. Струва си да обърнеш внимание на 52%, или дори 18%, от избирателите, особено ако си политик. Не всеки глас се купува с пари и кюфтета.
Вчера в Дневник излезе статията ми "Канцерогенното лсепване на властите", която пак се спира на въпроса за отношението бизнес и политика. Разбира се, нещата са по-сложни, отколкото човек може да ги опише в няколко изречения, но принципите си остават прости:
- политическото управление и бизнес управлението са различни неща и се правят по различен начин - идеята да се управлява държава като бизнес е не само примитивна, но и опасна - управлението на държавата като бизнес е лошо и за бизнеса и за държавата
Това не значи, че бизнесмен не може да стане политик, но това би трябвало да стане по начина, по който музикант става художник - с ясното съзнание, че ще прави нещо съвсем различно. Достатъчно е да се замислите как се взимат решения в бизнеса и в политиката и каква е необходимостта от степен на консенсус в единия случай и в другия. Или какъв тип прозрачност и какъв тип морал е необходим в едната и в другата сфера.
Снощи бях на концерт на Motown, включително Комодорс, Марта Рийвс, The Miracles, Мери Уилсън. Рядко ходя на поп концерти, но възможността да видя поне част от легендите на Motown ми се стори доста привлекателна. С Motown са свързани имената на Даяна Рос, Лайънъл Ричи (който напуска Commodores), Джаксън 5, включително Майкъл Джаксън. Някъде по време на концерта на Motown в Лондон Майкъл Джаксън внезапно почина в Лос Анджелис. Концертът беше великолепен. Днес Уолтър „Клайд” Ориндж от Комодорс разказваше със сълзи на очи как след концерта е чул за смъртта на Майкъл Джаксън. Странното е, че публиката беше предимно бяла, това беше единственото, което малко ме учуди, дори разочарова. В крайна сметка, освен музикален и сценичен гений, Майкъл Джаксън е и една от най-мощните фигури, които заличават расовите разлики. Може би без неговата поява избирането на Обама щеше да е под въпрос.
Унгария е една от най-непроницаемите общности в Европа. С език като унгарския това не е странно. Тази непроницаемост си има своя чар. Когато си изправен пред бетонната стена на унгарския и видиш някакви подобия на собствения си свят те обхваща неописуема радост. Например, когато по време на едно интригуващо партийно събрание разбрах, че споделяме думата "дамаджана" (в средата имаше истинска нашенска дамаджана пълна с унгарско домашно вино). Или когато видиш, че Будапеща е осеяна с прекрасни и работещи турски бани, като тази в Ловеч, която би трябвало да е уникален паметник на културата, но вместо това седи занемарена и се руши, пред погледа на местната бяла мечка (в Ловешкия зоопарк има такова нещо). Сред многото интригуващи неща в Унгария е и кулинарната революция. Унгарците са известни с ужасната си преварена храна. Това се променя с голяма скорост. Страната е осеяна с прекрасни ресторанти. Политическото разочарование в Унгария е същото като в България. Реакцията е малко по-различна. Новата им партия е една - LMP. Това е партия, родена на основата на зелените движения в страната, сходна с нашите "Зелените". LMP се регистрира доста по-късно от Зелените и спечели 2.6% на европейските избори. В Унгария е много по-сложно една партия да се включи в изборите (бюрократични причини). Социалистите преживяха онова, което се случи с българската БСП, но унгарците си имат консолидирана традиционна опозиция, която спечели категорично. Лошата новина е, че крайно десните спечелиха 15% от вота, там ние сме малко по-добре. Един интересен паралел е, че социалистическата партия може да се определи като партия на енергетиката. Звучи познато. Както и да е, това е блог, трудно мога да разкажа всичко за Унгария, но си струва човек да се разходи из тази странна земя. Ето все пак малко музика от вчерашна Будапеща:
Благодаря за коментарите. И тук и в Дневник. Сигурно ще продължа скоро тази тема. Бих задал следния въпрос: Ако живеете, да речем в Гърция, и на площада някой рецитира: "Кълни и проклинай тия български зверове" и после пред вас стои избор - да гласувате за (изберете си най-омразния ви български политик) или за гръцката партия, която предлага реформа в образованието и нова жп линия, за кого ще гласувате? Това дали ДПС е създадено от ДС, от БКП или КГБ не знам. Съмнявам се. Ако тези организации работеха така безупречно сигурно до ден днешен щяхме да си седим с Тодор Живков. Въпросът обаче не е в това кой е създал ДПС (интересен въпрос, съгласен съм) или кой и как управлява ДПС (също интересен въпрос). Въпросът в случая е какво правят другите политически партии, за да адресират проблемите на етническите малцинства в България? Ако не правят нищо, тогава не би трябвало да се сърдят на това, че има ДПС или каквато и да било друга партия от този тип. Тези, които познават толкова добре България, нека посетят историческите музеи в страната. Тръгнете от Националния. Идете в Батак. Ходили ли сте в Батак? Не съм много убеден. Загледайте се какъв примитивизъм цари там. Музей, от който никой нищо не може да разбере. Изчетете табелите, пребройте правописните грешки, тогава ще говорим пак за България. Идете в Пазарджишкия исторически музей, в който огромен надпис твърди, че религията е създадена, за да потиска народните маси. Проверете какво стана с директора на Старозагорския исторически музей. Вижте манастирите из страната. Попитайте някой свещеник каква е разликата между православие и протестантство например. Или католицизъм. Идете в единственият манастир в Странджа край Голямо Буково. Вижте в какво състояние е. Отворете статистики за грамотност да видите какво е равнището на грамотност в Турция и какво е в България. Ако не знаете, да ви кажа - 28.8 % от 15 годишните българи са функционално неграмотни. В Турция този процент е малко над 10%. Изследването е на OECD, не на ДПС. Неграмотната конфронтация с турското население в България го обрича да гласува за една единствена партия, била тя добра или лоша. Може ДПС да е прекрасна партия, но не е зле хората да имат избор. Сега те нямат.
А защо в Германия и Англия избирателите не гласуват за етнически партии, отговорът не е много сложен. Не е защото там етническите партии са забранени.
RE: Още малко за нашия странен патриотизъм by Една муха on
знаете ли, г-н Попов, като са ви толкова интересни тези въпроси, може би вземете да им отговорите, когато пишете подобна статия. чудесно е, че сте информиран за това какво се случва в страната. макар че явно ви липсва информация за това как върви "кампанията" на ДПС. не ми казвайте, че вярвате на това, че всички тези села със 100% вот за Ахмед Доган става само защото той защитава правата им. Става с подкупването на местните барони, които на свой ред ръгат стадото с гегата към избирателните урни. тъжно е, че тези хора вероятно не получават и пари...
но това за музеите е леко възмутително, че го казвате от вашата позиция. защото първо, хайде да не забравяме какви изложби представя британския музей - по-изобретателни; но колекционирането на колониалното наследство е също нещо, което трябва да се изкорени. предполагам сте участник в подобни кампании на страната на малцинства от бившите колонии? всъшност не вярвам, в останалите си статии звучите като един от тези българи, които се снишават , когато чуят българска реч, не си представям да сте много нагъсто с български турци , и дълбоко се съмнявам, че в средата ви в Англия са представени първо поколение мигранти от Индия и Пакистан, освен ако не са завършили Оксфорд, нали?
и второ, ами ако сте толкова сигурен за музей в България, не знам кой ви спира да я осъществите - Вас и Вашите приятели интелектуалци. Кой друг чакате да го направи - хората в Батак ли? Много е лесно да се говори за всичко това от Англия и да се побутват хора да ходят из страната и да защитават правата на малцинствата. Вие къде сте през това време?
RE: Още малко за нашия странен патриотизъм by Lenko on
В Гърция се знае, че българите се окупатори на Северна Гърция през втората световна вълна.
RE: Още малко за нашия странен патриотизъм by Рада on
Здравейте, от няколко дни следя полемиката по този винаги актуален въпрос и ще нахвърля набързо някои мои размисли по него: Струва ми се, че примера с Гърция е малко неуместен, защото българи не са "зверствали" по тези земи спрямо гръцкото население! Не е толкова страшно да помним ИСТИНАТА от т.нар."присъствие" на турците по нашите земи - поета е казал точно това, което е било и точно така, както е било - факт. Това, обаче не означава, че живеещото в момента турско население в България има нещо общо с турците, които са издевателствали над нашите прадеди. Исторически погледнато, даже, помаците също са жертва на тези издевателства!
Ние сме съвременници на създаването на ДПС и не може да се правим, че не знаем от кого се създаде тази партия и защо.Нейните организатори бяха т.нар.КУКИ - хората от нашето поколение знаят какво означава това - те влизаха в Университетите чрез Рабфаг с единствената цел - да донасят кой какво говори, какво пише, с кого се среща и т.н. - знаем чие творение са този вид хора! Това, в което сте безспорно много прав, е че ДПС няма алтернатива, наистина е странно политическото късогледство на всички партийни лидери от център-дясно, които не полагат никакви усилия да привлекат тези хора към партийната си кауза, а ,повярвайте ми, много от тях ненавиждат Доган и сие - виждат, че откровено ги лъжат и мамят! По този начин по естествен път ще се обезмисли ДПС. Ето го примера с Дикме - защо никой не го "дръпна" в своята партия - той имаше много поддържници.
Много болеанена е темата за НИХИЛИЗМА и безверието на българите. Където е останала капчица родолюбие, се поддържат и манастири, и църкви, но в момента повечето свещеници са пенсионирани военни (!!!) - хора, които доскоро са отричали вярата и са агитирали срещу нея! Повярвайте, не съм голословна - лично познавам такива "свещеници" и е нормално да не правят разлика между православие, протестанство и католицизъм - той няма нужното образование да не говорим, че не носи никаква вяра в себе си.
Не разбрах като какъв пример беше даден Ивайловград /не съм от там, но половината от рода ми е от този край/ или - просто така - само за протокола - това е прекрасен БЪЛГАРСКИ "чист" град - все-още там се помни "освобождаването" на този район през 1913г. от турския башибозук - тогава е загинал и моят прадядо!
Да не забравяме историта си - това е най-важно, но не означава да се мразим за това, че някой изповядва друга ВЯРА!
Дневник публикува статията ми "Защо има ДПС?", която изглежда предизвиква недоволство сред някои читатели. Работата е в това, че никоя партия не се е замислила кои са проблемите на турското и помашкото население и не се е опитала да предложи на това население нещо смислено. Например по-добро образование, по-добро здравеопазване, етническа представителност в държавните учреждения и т. н. Вместо това, ние обичаме да рецитираме хайдушки куплети и да се залъгваме на тема патриотизъм, национално достойнство и т. н. Един от резултатите е, че всяка една партия отрязва достъпа си до други народности, националности или малцинства (както искате ги наречете). Надали тази тенденция ще се промени особено.
Отговора на този въпрос вие го знаете, г-н Попов,знаете също така и кой създаде ДПС, но нямате слелостта да го кажете.
Вместо тона се плъзгате по линията на най-елементарното обяснение-късогледството на политиците и някакво измислени от вас антитурски митове в българската лителатура.
Всъщност истината е,че ДПС го има ,за да държи българските турцци като стадо в етническата кошара. И от това стадо да се доят на всички избори гласове,които гласове да легитимират и институционализират една политико-мафиотска организация,чиято последна грижа са правата и напредъка на тази етническа общност. А по чия поръчка бе създадено ДПС? И отговора на този въпрос знаете,но не гоказвате. Създадено бе в началото на 1990 г.по пъръчка на тогавашната единствено политическа класа-червената номенклатура - и лично по поръчка на Андрей Луканов,който като министър-председател задържи тогавашния председател на Софийския съд Димитър Попов да регистрира партията.
Целта бе да се държи стадото в кошарата и,а организацията,която го представлява да бъде стратегически резерв на БКП-БСП в бъдещите битки за властта. Събитията през последните 20 години доказаха това красноречиво.
Говорите, г-н Попов,за грешки на бэлгарските политически партии. Вярно е,че такива имаше и има. Но основното и главното е принудата изаплахите към тези хора да не напускат стадото. Знаете ли,колко страшно е ,когато те отлъчат от стадото?Загиваш. Да ви припомня ли случая с Мехмед Дикме,един умен човек,коъто в един момент се опита да защиги не само интересите на ДПС,но и интереса на България. Доган го ликвидира политически.И такава ще бъде съдбата на всеки интелигентен български турчин,докато ДПС съществува или поне докато ДПС е във властта.
А вие ми разправяте басни за погрешна политика на партиите при интегрирането на тези хора в българското общество и още по-смешни истории за сплотяването им от цитирането на някои пасажи от българската възрожденска проза и поезия. Ще имате ли доблестта да ми кажете от какво се плашат повече българските турци - от това,че на някои чествания се цитират Ботев и Вазов или от провокационните думи на Ахмед Доган, че в България някой готови нов възродителен процес. Във всяка нормална страна такъв провокатор щеше моментарно да бъде подведен под отговорност. Но има нещо още по-страшно-в това гето,в което са затворени българските турци,ссега мафиотската организация ДПС се стреми да вкара постепенно и българо-мохамеданите и голяма част от ромите.
И по такъв начин гетото да се превърне от етническо в етническо-религиозно! И за това ли са виновни писанията на нашите възрожденски писатели и поети? Някой там във коментарите къ мстатията даде смехотворния пример с Германия,където 2,5 милиона турци гласували и се интегрирали в обществотоНе зная дали наистина се интегрират в германското общество, но със сигурност гласуват за различини партии, а не само за една и то тяхната етническа. Защото такава просто не съществува. Правата и свободите им са защитени от демократичната германска държава. Така както по времето на правителството на ОДС/1997-2001г./никой не говореше за възродителен процес,никой не говореше за етническо напрежение,а българските турци бяха спокойни,защото си даваха сметка, че техните човешки права и свободи са защитени от българското демократично праветелство. Ще повторя още веднъж - според мен истинска интеграция на българските турци в общкеството може да се реализира само когато ДПС не съществува или поне,когато не бъде в изпълнителната власт.Само тогава тези отрудени и измъчени хора ще започнат да се оттърсват от насаждания им умишлено и до днес страх от лошите българи.За съжаление, писания като вашето, г-н Попов, не допринасят това да се случи по-скоро.
RE: Разликата между разум и хайдутлък by Даниел on
Юлиане грешиш и то съществено.
Ако държиш бих могъл да ти цитирам платформите на повечето партии които съдържат доста "замисляния за проблемите на наслението" а не само на търското и помашкото.
Всички предлагат само и единствено смислени неща. Не е това проблема. Проблема е че само и единствено предлагат, но рядко нещо изпълняват.
По-добро образование не е проблем само на турското и помашкото малцинство, нито здравеопазването. Ето ти си един добър писател - можеш спокойно да пишеш на турски отсега нататък и да се върнеш тук, в Ивайловград да кажем и да преподаваш английски.
Нали?
Заповядай, ще ти помагам с каквото мога.
Етническа представителност? Моля? Колко е етническата представителност в Горната Камара на паркламента на нейното Величество?
Примерно на пакистанците, индийците, китайците?
Същото ще го кажеш ли и за ЕТА и ИРА?
Абе човек, писал си хубави работи досега, ама с това мисля малко се надскочи в идеята за провокация на някакъв процес.
Много сполучлива статия в Дневник. Много ме впечатли противоречивостта на читателските мнения: сигурен знак, че болшинството недооценява идеите. За мен това е изключително важна тема. Тя трябва да има продължение. Но аз не мисля, че то трябва да е по посока на ДПС, а по-скоро по посока на преоценка на образованието ни по история и способността да сме толерантни. Разбира се това е идеалистично, но все пак... Ето и моя коментар: http://mapto-on.blogspot.com/2009/06/blog-post_15.html
Атака и Британските националисти с по 2ма депутата в ЕП
В надпреварата, кой е по-голям патриот България и Великобритания излизат наравно - и двете страни вкараха по двама националисти в Европейския парламент. На британците им е за пръв път. Освен това те вкарват 2 от 77, а ние 2 от 18 (или 17). Ето кой си обича родината повече!
Британците са силно потиснати, че техните лумпени го докараха дотам. Все пак страната е крайно либерална, многонационална и отворена. Причината обаче в голяма степен е скандалът с разходите на депутатите. Това е стар урок – когато нормалните се компрометират и нямат ясна посока, все някой смахнат ще се намърда в оставената пролука.
В страната се развихри развит социалистически сантиментализъм. С цялата ми почит и откровени съболезнования към жертвите от ямболската катастрофа и техните близки, не мога да схвана как така премиерът уволнява на секундата заместник министър, защото празнувал в ден на национален траур, а софийският кмет, да не остане по-назад, иска също да бъде уволнен някакъв си генерал, който бил на празненството. Колко деца измират в българия от нелепа държавна здравна политика, но никой не си е загубил поста за това. Могилино не доведе дори и до едно строго мъмрене. В страната няма ни една нормална работилница за ортези, в резултат на което десетки хиляди са обречени на осакатен живот, изоставяне, смърт, живот в институции за деца или възрастни с умствени увреждания. Оставките и уволненията няма да върнат жертвите от Ямбол. Няколко уволнения могат да решат в значителна степен проблемите на изоставените по домовете деца. Предизборната битка взе че се изроди в надпревара по неадекватна публична мъка. Що за глупост?
Ето и нещо от Дневник за предизборната тракийска граматика.
За разлика от случая с войниците на Околовръстно шосе, сега всичко с празненството на полицаите и шефа им Миков се потули много бързо.Причината е в дълбоко слугинския вид на журналистиката ни. Сега само по блоговете може да се види независимо мнение, но те не са масмедии, нямат функциите и резонанса на написаното или казаното в тях.
Г-н Попов, как да не е важно трагедия като тази край Ямбол и паралелните празненства на полицаи да не водят до оставки. Миналата събота бях в един дом за ментално увредени деца в северо-западна България. Защо ББС не направят един филм и за онези незнайни хора, които раздават своето здраве за изоставените деца? Да се види как в една бедна страна се правят чудеса с побъркани деца-сираци! Защо се изпокриха като мишки от тази велика британска медия, когато стана дума за набиране на средства точно за Могилино?
Според мене е важно, в случаи като този в Ямбол, да се стигне до оставки по цялата верига от некадърни държавни служители. Да има народни протести от рода на тези в Гърция, заради едно убито хулиганче(но редовен гражданин). Иначе и Вие г-н Попов може да попаднете в 20-30 годишен автобус с пробити спирачни маркучета, в седалков лифт без евро-сертификат или под покрив на строителния гигант "Щрабаг", на който не му пука кой ще приема летището му(защото е платил "където трябва")...
Много готина статия в Дневник, но май повечето, включително и самият Дневник, не са схванали иронията с гражданската отговорност. А може би и вие не сте схванали оново, което сте написали :), защото в книжния брой на вестника енаписано с големи букви, че рекламите на застрахователите са по-адекватни от политическите лозунги. А готиното е, че единствено ДЗИ казва нещо, което напомня на ценност отговорност на гражданите - за разлика от партиите, които пишат глупости. Както и да е - браво!
Гласувай! Това е един от малкото случай, в които човек се чувства овластен, особено ако гражданското общество е крехко е неуверено.
BBC представя една интересна карта за европейските избори, рядка възможност да видиш на картинка (и с малко текст) какво представляват европейските избори и за какво са те:
Много е съмнително, че Синята коалиция ще въодушеви избирателите си, или пък ще оправи страната, с програмните си намерения, които в Mediqpool са описани под заглавие Изход от кризата чрез данъчни реформи и строеж на магистрали. Проблемите на една такава програма са два. Първият е, че обещанията са или тривиални (ще се преборим с корупцията) или технически (ще свалим общото данъчно бреме). Вторият проблем е, че езикът на който тези намерения са представени е език на политически семинар, не на хора, които се канят да вземат властта. Неща от типа "електронно правителство", "обслужване на едно гише" и други от този род са многократно предъвквани нововъведения с втора прясност. Те няма да вдъхновят никого.
Един от най-драматичните сектори, образованието, е описан с няколко общи фрази, които напомнят на годините, в които се скандираше "Ефективност и качество, качество и ефективност". С подобен подход Синята коалиция си отрязва пътя към привличане на дори и един нов избирател от средата на учители и родители. А това са много хора. Глави от типа "Земеделието - с европейски правила" също по-скоро лекуват носталгията по края на 70-те години, отколко да казват нещо ново. А заглавия от типа "Социалната политика - ефективен социален модел" те карат да се чудиш кой трябва да се ограмотява по-напред, децата в училище или тези, които пишат политически програми. Почти нищо не се казва за енергийната ефективност и нищо не се споменава за енергийната ефективност на сградите - два показателя, по които България е твърдо на последно място в Европа и които са свързани с мизерните условия на българския дом.
Разбира се, програмата не е единственото средство, с което се явяваш на изборите. Важно е и как я разказваш на хората. Може би тук Синята коалиция ще е по-интригуваща и поне две-три десетилетия по-напред от това, което е написала. Лошото е, че когато нямаш какво да кажеш, много е трудно да го разкажеш по увлекателен начин.
Господин Попов, да си бяхте направили труда първо да прочетете внимателно програмата и тогава да я коментирате! Естествено, че това, което е извадено в Медияпул е най-общо и съкратено. В самата програма има достатъчно конкретни неща, касаещи най-важните и неотложни мерки. Колкото до всички подробности - нали се сещате, че един такъв документ трябва хем да казва, хем да не досажда.
Направих си труда да погледна как стоят нещата при "големите" - БСП и ГЕРБ.
При БСП не стоят никак, т.е. не открих никакъв подобен документ (дано да е мой пропуск!), а от ГЕРБ - това: http://www.gerb.bg/bg/program . Ако имате възможност, погледнете с вашите критерии нищото на БСП и програмата на ГЕРБ ( някоя от тях ще е първа на изборите!) и ги сравнете с коментираната програма на сините.
Г-н Попов, в последно време стават странни неща - съвпадат ни често мислите с Вас. Хора като Вас какво правят по форумите?! Аз си мислех, че са Ви отделили един кабинет и разни забързани хора Ви питат за това-онова. Викат Ви на два дни в щаба на СК за мнение. Питат как сеправи това или онова по време на избори в Англия, как се формулират възвания към умните избиратели, как да подхождат към онези с по-ниско образование...
На мене също ми направи впечатление чиновническия стил на ПРОГРАМАТА. Там няма алтернативи - например по подхода на т.н. "глобално затопляне" - за възобновяемите източници на енергия и суровини(аз работя в този сектор), по опазване на околната среда и горския фонд(много хляб има) като алтернатива на масовия туризъм, по трансграничното сътрудничество като пряк инструмент за повишаване на конкурентноспособността и докарване на средства от фондовете на ЕС и НАТО.
Работа бол, но погледнете г-н Костов - "политик, говорещ за икономкика" - вместо да се скрие и да стои на втора линия, той като земеделците на бай Милан Дренчев с пробитите чорапи - най-отпред да обира всичките негативи от корумпираното си управление. И да трупа тези негативи на отърсващото се от миналото си СДС. Лошо, много лошо и се пише на България с тратат вълна служители на ДС.
От много пътуване си изоставих блога. Не че няма за какво да се пише - регистрацията на сдс например е смайващо интересен случай. Свинският грип - също. Това че в Египет изклаха 300,000 християнски прасета е друга омайваща тема. Когато пътуваш насам-натам ти се случват и много странни неща. Икономическата криза нещо изпадна в колебания. Румънските медии се огъват от кризата и много сериозни журналисти останаха на улицата. В България става същото. И в Аглия, и в Унгария. Скоро една голяма гвардия талантливи, но останали без работа журналисти, ще се хвърлят към единствената останала им сламка - блоговете. Блоговете ще закипят и хартиените медии още повече ще загазят. Не знам само как това ще се отрази на книгите. Дано да се отрази добре.
Г-н Попов, преходът на нашата българска журналистика от тоталитарен в демократичен стил започна с гении на перото като Иво Беров и завършва в наши дни с Николай Бареков. Помежду им се мъдрят смелите пера на Иво Инджев , на Георги Коритаров и... Георги Папакочев го имаше даже...
Резултатът е, че сме на 76-то място в годишната класация по свободата на журналистите да изявяват мнението си. На времето ни набиваха едни идеи ... "че всеки народ си заслужавал управниците"(Енгелс - дали не е изплагиатствал?). Сега си мисля, че във всяка страна журналистите си заслужават свободата на словото. Каквито са те, такава им е и свободата. След като Люба Кулезич и и приятеля и - отчето Дачков стнаха знаменосците на свободата на журналистическата изява ?
Наистина, след като няма ББС как да чуя независим глас освен от блогъри.
Неотдавна група хора искаха да организират специална акция, за да не допуснат "Под Игото" да стане любима книга на българина. Те имаха право. Изборът на любим роман в играта"Голямото четене" не е въпрос на четене, а на кампания. Някои биха могли да кажат: "Добрата библиотека е онази библиотека, в която няма нито една книга от Вазов. Дори в тази библиотека да няма никаква друга книга."
Всъщност това твърдение е перифраза на нещо, което беше казал Марк Твен: "Добра библиотека е библиотеката, в която няма нито една книга от Джейн Остин, дори и в нея да няма нито една друга книга." В оригиналната класация на ББС "Голямото четене" Джейн Остин спечели първото място с книгата си "Гордост и предразсъдъци". Също така както Вазов спечели с "Под Игото" българското голямо четене.
"Гордост и предразсъдъци" е великолепна книга. Неслучайно тя стои в основата на много книги, които явно или неявно я копират. Последният хит в тази серия беше "Дневникът на Бриджет Джоунс", която стъпка по стъпка повтаря сюжетът на "Гордост и предразсъдъци". Тя обаче не спечели заради безспорните си (макар и не за Марк Твен) литературни качества, а заради митичната си стойност на книга, в която една нация се оглежда като във вълшебно огледало, в което не вижда себе си, а онова, което иска да бъде.
"Под Игото" има сходен ефект. Независимо дали сме я чели или не, това е книга, в която ние се виждаме такива, каквито искаме да бъдем. Това е простата причина за нейния успех. Сега обаче е време да седнем да препрочетем тази хулена и превъзнасяна книга, а много от гласувалите и да я прочетат за първи път, и да видим в нея какви ни се иска да бъдем и да се замислим защо. Ние изглежда искаме да сме жертви. Искаме да имаме врагове, които да са по-силни от нас и да ни служат за оправдание за нашата собствена мизерия. Искаме да имаме надежда за спасение някъде навън. Искаме да си извоюваме спасението със страдание и провал. И искаме всичко това да се превърне в система от ценности, които да бъдат зачитани от нас самите, от света и от литературата.
На следващата матура и на следващите кандидатстудентски изпити не би било зле всички да пишат есе на тема: "Защо избрахме Под игото". Може би подобно есе е добре да бъде част и от процедурата за постъпване на работа, поне държавна, и със сигурност за всички, които се кандидатират за евродепутати или просто депутати.
*** Грешка, "Гордост и предразсъдъци" излезе на второ място, в Австралия беше на първо, но си заслужава първото място поне по описания по-горе критерии.
RE: Защо Под игото е любимата книга на българина by П.Петров on
Г-н Попов. навлизам във Вашата сфера. Може да съм смешен, но в случая не става дума да сравняваме 3:1000(в това се мъчат да Ви убедят политиците като Ви лъжат, че три обемни части въглероден двуокис в атмосферата са решаващи за глобалното затопляне и те са от значение, а не останалите 997)
Книгата на Иван Вазов не е шедьовър. Самият той не е блестял нито с ум, нито с мъежественост. Няма и помен от омраза в нея. Къде я открихте? Книгата се обича заради процеса, който описва - пробуждането на националния дух. Кълновете на националната култура и достойнство. Разбира се окупаторът е показан в подобаващ вид.
И друг път сте демонстрирали отрицателното си отношение към Вазов. Но кажете някое име от периода на Освобождението? Няма ли да се натъкнете на бедния ни потенциал още в онова време? На липсата на изтънчени белетристи? Колко грамотни българи е заварило Освобождението според Вас. Според скромното ми мнение не са били повече от 5-8%.
И не говорете за Марк Твен като за гений. Един обикновен американски драскач е той. Сълзливи измислени герои, строги лели и лоши крадци и каква изненада - убийци и крадци втази почтена и набожна страна?!? И този полу-интелигент, полу-селянин давал, представете си, мнение за книга на Джейн Остин? Смях в залата...
RE: Защо Под игото е любимата книга на българина by Асе on
И какъв ще е критерият за това есе?
Мисля, че надали има някой, който да твърди, че "Под игото" спечели благодарение на някакви литературни достойнства. Аз лично се съмнявам. че спечели и поради някакви осъзнати "патриотични" чувства. Просто това е книгата, която всеки е чел задължително, заради учебната програма. А когато гласуваш за класация на 12 книги, напълно естествено е да предпочетеш тези, които все пак си чел.
По-интересно ще е класацията на хората, които са чели и 12-те книги. Там не мисля, че този роман ще е в челната тройка.
Глобално затопляне може да няма, но затова пък то замърсява София
Поне така смятат 37.4% от 1393-те български граждани, отговорили на анкетата на уебсайта на БСП за софийската мърсотия. От участниците в допитването 53.8% виждат в мърсотията човешкия фактор в лицето на кмета. Или може би управленския. Само 8.8% са склонни да обяснят феномена със световната икономическа криза.
Как да анализираме този резултат? Излиза, че около половината от гражданите смятат, че съдбата ни не е в наши ръце (а в ръцете на Бойко Борисов) и ние не можем да я управляваме. Над една трета смятат, че съдбата ни зависи от необяснимите природни феномени и че отново не е в наши ръце. Малко под една десета от българите смятат, че за онова, което се случва около нас има рационални икономически обяснения и че ние сме част от световния ред. Те са убедени, че световният ред, и съответно собствената ни съдба, също не е в нашите ръце.
Тези резултати, разбира се, се отнасят само до образованото и прогресивно население, което посещава сайтове като този на БСП.
Други неща
В Дневник пък излезе статията ми "Ако не знаеш накъде си тръгнал, ще стигнеш някъде другаде". Тя разказва за това как политическите партии в момента (пак) си нямат посока и как тази безпосочност може да им изиграе много кален номер.
Наскоро пък в Dziennik, един от трите големи полски всекидневника, публикуваха на една страница моя статия за икономическата криза. Срамота е, че не знам поне малко полски, макар и да съм го учил навремето.
RE: Глобално затопляне може да няма, но затова пък то замърсява София by N. Vlaykova on
Г-н Попов, статията Ви във вестник Dziennik е от типа статии които трябва да се появяват по-често в български, като и в английски медии. Казвам това не само като комплимент, но и като сериозна тревога. Тази година, както и следващите, ми напомня не само на 1929, но и на 1968, защото тя е година в която населението се нуждае от своите журналисти повече отколкото те подозират. Да се казва истината, в момент като този, е не само недостижимо, но и недостатъчно. Чистите факти за икономическа депресия в глобален мащаб не говорят нищо на повечето хора, дори на добре образованите. Именно защото тези факти са чисти и голи, те водят основно до психическа депресия на една цяла нация. Силните лидери, за които Вие говорите, че са нужни, просто липсват и тяхното безсилие всява повече паника. В такъв момент населението се обръща към медията - за съвет, не за факти. Затова и аз, виждайки че успявате да прочетете между редовете на тази криза, Ви моля за съвет - как според Вас трябва да се отнесем към тази криза? Сплотеността в семейството, грижата за възрастните е добро начало, според това, което разбрах от статията. Но какво да правим ние - студентите, които не знаем как да се погрижим за себе си, за да помогнем и на семействата си? Събитията в Гърция ни показаха миналата година, колко малко се очаква от един студент да постигне в живота, дори когато е завършил в чужбина. Единственото, което имаме, е едно бъдеще. Какво според Вас трябва да направим с него?
RE: Глобално затопляне може да няма, но затова пък то замърсява София by KL on
Хубава статия сте написали за Dziennik , защо не я пуснете и на български?
RE: Глобално затопляне може да няма, но затова пък то замърсява София by Sasho on
Странно е как в Източна Европа климатичният инат продължава да вилнее на воля. Докато в останалия свят дебат за това има или няма глобално затопляне вече почти не съществува, ние сме обладани от климатичен скептицизъм и сме убедени, че някой ни будалка. Достатъчно е Вацлав Клаус да каже няколко приказки и всички се хващат на киселото настроение на стария човек, който наистина е станал за смях по света, и повтарят: "ами да, няма затопляне, има световна конспирация".
Тук поне не сме сами. Полша, Румъния и няколко други страни от хладната страна на бившата желязна завеса подкрепят подобна теза. Не теза, ами твърдо нежелания да мислиш и приемаш промяна. Жълтата преса, разбира се, обича скептицизъм по всеки въпрос. Политиците пък обичат жълтата преса. Ако човек се вгледа в коментарите под разумни статии, също може да се стресне. При това коментари, написано от очевидно интелигентни и грамотни хора.
Що се отнася до доказателства за глобалното затопляне, няма нужда да се ровиш, достатъчно е да се вгледаш в технологията на изработването на доклада на IPCC, за да схванеш, че няма как някой да манипулира резултатите му. Да не говорим, че няма никакъв смисъл от подобна манипулация. Или пък какви могат да бъдат мотивите на NASA да приказва празни приказки?
(Графика на NASA, която показва насищането със CO2 през последните 650 000 години. Пунктираната линия показва равнището на насищане, което през всички тия години не е било надхвърляно. До неотдавна.)
Странността на нашия климатичен инат може да ни доведе то там, че да изпуснем поредната възможност за развитие - научно, политическо, социално и в много голяма степен икономическо. Наближават избори, никоя партия не говори за онова, за което говорят всички политически партии от "другата страна". Тази година била навалял много сняг! Човек наистина трябва да е малоумен, за да приема подобен тип аргументи. Да не говорим в каква степен България и голяма част от Източна Европа е на дъното на скалата на енергийната ефективност (това е не само лоша новина за Бангладеш и белите мечки, но и за джоба на всеки българин, който се отоплява през зимата).
Източна Европа страда от синдрома на излъганата невеста. Тя не иска да се хване на обещанията и на най-почтения кандидат. Животът ще продължи и без нашето активно участие. Но защо трябва да се обричаме на пасивно присъствие в един свят, който все пак е и наш? Ей така, от инат и глупост.
RE: Защо ни убягва климатът и неговата промяна? by П.Петров on
Г-н Попов, снощи се върнах от Белгия. Бях в Брюксел и околината, както казват сърбите). Онзи ден в Гент беше +17 градуса, вчера в София (-2). Според "дъртия" Клаус има промени в климата(между другото той проведе по-добре икономическта реформа в страната си от славния електотехник с осемте деца и близнаците , които не могат да водят себе си, та камо ли Източна Европа?!)Съшото казват и онези страчета в Института на Айнщайн и Хайзенберг някъде в забутано кътче на Германия. Има и още как? Аз също като Вас пиша и участвам в проекти, свързани с последиците от промените в климата. Старчетата и Клаус са за смях в очите на политици и неспециалисти. Ето Ви мнението ми по въпроса, ако Ви интересува : 1.Промените в климата на Земята не са резултат от човешката дейност 2.Климатът тук се определя от слънчевата активност, по-точно от типа и нтензивността на излъчваната енергия - топлинна, ултравиолетова, ядрена(имам предвид гама излъчванията, протонните и неутронни потоци към нас и т.н.) 3.Има краткосрочни и дългосрочни флуктуации в температурата на земята . Дълъг 200 г."горещ" период до към 1500г. от н.е. и също дълъг 200 г. ледников период до към 1800г от н.е.(справка-ледените картини на фламандските художници, които гледах). 4.В България нямаме научен капацитет за да се прикачим към парите, които текат в посока "климатичните промени", защото БАН и Университетските центрове са пенсионерски клубове за правене на сплетни и игра на шах. 5.И най-лошата новина за Вас - според скромното ми мнение краткият горещ 30 г.период свърши нъкъде с урагана "Катрин"(последният от серията). След него имаме едно постепенно уравновесяване.
Г-н Попов, въпреки гореизложенето мисля, че е недопустимо България да остава извън процесите за т.н. борба срещу "глобалното затопляне". Те са свързни с устойчивото развитие, с опазването на видовете, с борбата с рака и в частност с меланомите. Вие кажете обаче, как Б.Б. и компания ше организират националните ни капацитети в това направление. Как ше се вредиш в проект, в който не е дъшерята на еди-кой си от БСП? Там е задочният ми въпрос към Вас.Защото Партията се е впила здраво в неправителствения сектор и е много трудно да се разбият връзките там. 3.Температурите в северното полукълбо се изменят по различен начин от тези в южното
RE: Защо ни убягва климатът и неговата промяна? by Dimitar on
Полша просто си защитава електропроизводството от въглища, 90% от електроенергиата им е на въглища.
RE: Защо ни убягва климатът и неговата промяна? by Julian Popov on
Има много начини. Например като се анализира леденото покритие на Гренландия или Антарктида на голяма дълбочина.
RE: Защо ни убягва климатът и неговата промяна? by ... on
Г-н Попов, аз не съм специалист по този въпрос (промени в климата), но просто ми е много любопитно как от НАСА са получили данни какво е било нивото на насищане с CO2, да кажем, преди 500 000 години? И доколко това е така?
Преди малко пристигнах във Варшава. Седнал съм в стаята на хотела на 21 вия етаж, пиша и се оглеждам. След два дни в слънчев и разцъфтял Лондон се чудя дали да се радвам, че съм тук или да се тормозя от леко потиснатата атмосфера. Варшава е уникален град. Построен е изцяло наново след войната. Всъщност прилича на Берлин. И малко на Москва. И е много различен от Лондон и от София. Лондон и София си приличат много повече отколкото Лондон и Берлин или Лондон и Варшава или Лондон и Москва. София е срванително опазен град. Сега свободният творчески дух на българина се опитва да го съсипе, но няма да услее. Основната странност на Варшава е, че е по-голяма отколкото и трябва. Улиците и са по-широки и по-дълги, площадите и са по-големи. Тук се усеща някакъв нелеп московски мащаб, въпреки че надали има хора по света, които да мразят руснаците повече от поляците. Не без основание.
Не е зле да изучим Полша добре. Полша ще води източноевропейските страни в ЕС. Вече го прави. Миналата година например поде акцията срещу енергийната и климатична политика на ЕС и повлече и България след себе си. Работата е там, че България подписва без да знае какво подписва, съгласява се без да знае на какво се съгласява, а в случая се противопостави на нещо без да знае какво е то. Малко познание за Полша може поне отчасти да пооправи този национален кусур.
Снощи пристигнах в Берлин. От аерогарата до хотела ме докара полякиня таксиджийка, чиято първа любов била български състезател по водна топка. Запознала се с него преди 30 години в Шчечин. Като разбра, че съм от България, че на всичко отгоре съм играл и водна топка, ми разказа всичко за себе си, за Берлин, за стената, която пресякохме няколко пъти. След емоционално довиждане попаднах в хотел, чийто стопани или управители са румънци. Последва разговор за румънската традиция да се носят мартеници. Емоционален разговор. Днес целият хотел яде традиционни румънски пълнени чушки, традиционни румънски зелеви сарми и традиционна румънска имам баялдъ. Наоколо е пълно с кафенета, галерии и турци. Всичко е много спретнато, по германски. Насреща в парка стои един заграден триъгълник с полузапусната зеленчукова градина и някаква странна постройка, която прилича на 5-6 нашенски бараки, натрупани една върху друга (на снимката). Комбинацията между турци и германци естествено поражда ред и чистота. Само този триъгълник стои странно. Оказа се, че когато са вдигнали стената, този триъгълник е стърчал малко. За да свършат по-бързо, прекарали стената напряко и половината триъгълен декар от Източен Берлин останал в Западен Берлин. Ничия земя. Тогава в триъгълника се нанесли някакви анархисти, които си извоювали правото да са там. Все още са там, обградени с бидони вода, шперплат, залиняла градина, живеещи в няколко сраснали се бараки. Тази вечер отидох да вечерям в ресторант Макс и Мориц с няколко унгарци, германци, чехи, българи, румънци, американци, словенци. Викнахме двама музиканти да ни посвирят - испански китарист и руски челист. Те предложиха да изпеят една сръбска песен. Отказахме. Тази сутрин ме събуди Явор Дачков да ме пита за г-жа Мургина. Междувременно Дневник публикува статията ми Донякъде. През останалото време съм обсъждал няколко сценария за това какво ще се случи ако температурата на Земята се покачи с 4 градуса. България ще се превърне в необитаема пустиня. Това както и да е. Ще го преглътнем. Но това, че Сибир ще се превърне в едва ли не в единствената плодородна земя е тягостна перспектива. Разбира се, Сибир няма да бъде обитаван от руснаци. Там живеят само 12 милиона души. В Китай живеят 1.2 милиарда души. А Китай също ще се превърне в необитаема пустиня. Руснаците има от какво да се тревожат.
Много добре сте предал атмосферата на Берлин. Първото ми пресичане на "желязната звеса" изобщо стана в Берлин през 1990г. През нощта, там където сега е Потсдамер плац - беше все едно от тунел - на слънце. Порази ме също колко беше топло в магазините на Курфюрстендам...
Използвам случая да Ви пратя много поздрави от Институт "Макс Планк". От там се обаждат едни заблудени хорица(професори, ама пишман), които твърдят едни странни неща: миналата година била на-студента от 30 години насам, ледът край Беринговия пролив бил сега най-дебел откак се правели изследвания и най-голямата им тъпотия - едно няколкодневно изригване на един от 100 те най-мощни вулкана на земята изхвърлял замърсители, колкото цялата ни днешна цивилизация за цяла година... Абе Сталин като че ли с право ги трепел учените - те вечно мислят нещо обратно и не искат да слушат по-умните от тях - политиците. Онези с властта и правотот да ги лишат от животеца им...
Ще продават военното НДК. За 100 милиона. Я някой го купи за 50, я не. Аз си имам специални чувства към тази сграда. Не мога да я трая. Причини много. Едната е сантиментална. Построиха я на мястото на музей, който беше срещу началното ми 20-то училище. Навремето прекарах много време из парка на този музей. Логично беше да разширят музея. Да го обновят. Или поне да го подържат. Вместо това го пометоха, после изградиха една напълно нелепа сграда, която сега не знаят какво да правят. Е, как да знаеш какво да правиш с нещо, което не знаеш защо си построил. Що за абсурдна бизнес инициатива. Нашите политици като че ли постоянно страдат, че не са бизнесмени. Дори когато не крадат и не безобразничат, те пак мечтаят да са бизнесмени, а на политици. Затова обичат да правят сделки. Не непременно, за да крадат, а за да се чувстват богати, делови, важни, разполагащи с пари. За какво ще ги харчат, няма значение, стига да могат да си поиграят за малко на милионери. Защо не им бъде построен един Дисниланд, в който да могат да се държат като важни бизнесмени веднъж в седмицата, а после, през останалите 6 дни, да бъдат политици. Или да си купят Монополи, да си играят. Тогава няма да съсипват музеи с неща, които нямат никакъв смисъл.
Ямбол е прекрасен град. Странно е каква енергия може човек да открие тук. Сега седя и си говоря с представители на 20 граждански групи - от селски боксови клубове до детски ясли, фолклорни групи, ездачи, младежки клубове, запасни офицери и дори училище за мира, което смята да въдвори мир на земята.
Хората в България правят доста за децата, но в страната няма политика и не е ясно какво е редно да се направи. ОТ ББС не може да се очкава повече от това да вдигне шум. А Ямбол... си е хубаво място.
В Ямбол имат един Ст.Стойчев - председател на Търговската палата. Показва на куцо и сакато как се правят проекти. Има осем младежи в офиса си, един от друг по-работливи. Жалко само, че такива номенклатурни структури са водещи, а не граждански сдружения.
Г-н Попов, бързам да Ви споделя впечатлението си от гостуването на Кейт Люит в бТВ. Млада и хубава жена, оставена да се блъска сама с проблема "Могилино". Оказа се, че в ЮК са събрали вече средства за една къщичка за подобни деца(те са 9-10 хиляди в БГ). Горката Кейт не можа да обясни на бай Даньо и баба Рада как парите от Лондон няма да се окрадат тук. Попитаха я как правителството ще помага при казуса "Могилино", тя почна да дрънка за ролята на УНИЦЕФ, с която правителството имало договорености. Бяха много яко я подковали в посолството. В смисъл "... сега моментът с корупцията в Бг е деликатен, ти не наливай масло в огъня...". И си измиха ръцете хорицата от Форин офис...
И така г-н Попов, Ямбол си е Ямбол и далече не прилича на Стамбул. Трябва сами да си оправяме бакиите и Могилино. А ББС си дигна пушилката преди врме , някои като вас се хванахте и участвахте в омерзяването на бай Даньо и жена му, та чак до Брюксел. А промяната за онези 9000 я няма(едно от тези деца е от наше много близко семейство). Защото проблемът е в липсата на промяна в политическта система, която носи пълната отговорност за живота на всеки един от нас.
Г-н Попов, вижте един детайл от висшия пилотаж в родната журналистика. Вие едва ли бихте отвърнали по подобен начин на мислещите различно от Вас. http://ivo.bg/2009/02/20/глупости-безспирр-почти-почшекспир/
В отговора си уважаваният от мене г-н Инджев, чиито статии от Ливан и Афганистан извикваха само възхищение си позволява да окачестви мнението ми като тъпо. А мене като един тъпанар. Не ми е нито на образованието, нито на чуждите езици(независимо,че знае по-добре руски), нито на професионалния опит, а сега виждам и на възпитанието.
И погледнете заплахата му, че щял да ме банира следващият път?!? Също както сталинистките журналисти, които след свои срещи с "онези долу" са докладвали пред КГБ офицера , кой от слушателите не е споделял тяхното мнение. Идвали са и после са заточвали инакомислещия първо за 10, а по-късно за 25 години.
Погледнете какво толкова различно и невярно съм написал? И Вас съм засягал доста пъти, но защо веднаж не ме окачествихте като тъпанар? Правил съм го, за да Ви коригирам, за доброто на демокрацията у нас, ане от комунистически подбуди.Горка и майка на демокрацията в БГ, след като хора близки до западните посланници разсъждават така.
Нямал връзкис разузнаването преди 10.11.89, а имал дебело досие на доносник ?!?На тези мисли ме навя отговорът на Ижо Инджев.
безпринципните колаиции, в Братя Галеви, в нахлуването на бизнеса в политиката. Аз също. Но ето един по-смислен начин да се гледа на изборите - Стоян Фалджийски е анализирал програмите на партиите според това коя как се отнася към промените на климата. Няма такива промени, ще кажат някои. Те няма нужда да четат. Тези, коите смятат, че промените в климата са основен политически въпрос, могат да прочетат 
Унгария е една от най-непроницаемите общности в Европа. С език като унгарския това не е странно. Тази непроницаемост си има своя чар. Когато си изправен пред бетонната стена на унгарския и видиш някакви подобия на собствения си свят те обхваща неописуема радост. Например, когато по време на едно интригуващо партийно събрание разбрах, че споделяме думата "дамаджана" (в средата имаше истинска нашенска дамаджана пълна с унгарско домашно вино). Или когато видиш, че Будапеща е осеяна с прекрасни и работещи турски бани, като тази в Ловеч, която би трябвало да е уникален паметник на културата, но вместо това седи занемарена и се руши, пред погледа на местната бяла мечка (в Ловешкия зоопарк има такова нещо). Сред многото интригуващи неща в Унгария е и кулинарната революция. Унгарците са известни с ужасната си преварена храна. Това се променя с голяма скорост. Страната е осеяна с прекрасни ресторанти. Политическото разочарование в Унгария е същото като в България. Реакцията е малко по-различна. Новата им партия е една - LMP. Това е партия, родена на основата на зелените движения в страната, сходна с нашите "Зелените". LMP се регистрира доста по-късно от Зелените и спечели 2.6% на европейските избори. В Унгария е много по-сложно една партия да се включи в изборите (бюрократични причини). Социалистите преживяха онова, което се случи с българската БСП, но унгарците си имат консолидирана традиционна опозиция, която спечели категорично. Лошата новина е, че крайно десните спечелиха 15% от вота, там ние сме малко по-добре. Един интересен паралел е, че социалистическата партия може да се определи като партия на енергетиката. Звучи познато. Както и да е, това е блог, трудно мога да разкажа всичко за Унгария, но си струва човек да се разходи из тази странна земя. Ето все пак малко музика от вчерашна Будапеща:
"Добрата библиотека е онази библиотека, в която няма нито една книга от Вазов. Дори в тази библиотека да няма никаква друга книга."
Остин спечели първото място с книгата си "Гордост и предразсъдъци". Също така както Вазов спечели с "Под Игото" българското голямо четене.
причина за нейния успех. Сега обаче е време да седнем да препрочетем тази хулена и превъзнасяна книга, а много от гласувалите и да я прочетат за първи път, и да видим в нея какви ни се иска да бъдем и да се замислим защо. Ние изглежда искаме да сме жертви. Искаме да имаме врагове, които да са по-силни от нас и да ни служат за оправдание за нашата собствена мизерия. Искаме да имаме надежда за спасение някъде навън. Искаме да си извоюваме спасението със страдание и провал. И искаме всичко това да се превърне в система от ценности, които да бъдат зачитани от нас самите, от света и от литературата.
софийската мърсотия. От участниците в допитването 53.8% виждат в мърсотията човешкия фактор в лицето на кмета. Или може би управленския. Само 8.8% са склонни да обяснят феномена със световната икономическа криза.
След два дни в слънчев и разцъфтял Лондон се чудя дали да се радвам, че съм тук или да се тормозя от леко потиснатата атмосфера. Варшава е уникален град. Построен е изцяло наново след войната. Всъщност прилича на Берлин. И малко на Москва. И е много различен от Лондон и от София. Лондон и София си приличат много повече отколкото Лондон и Берлин или Лондон и Варшава или Лондон и Москва. София е срванително опазен град. Сега свободният творчески дух на българина се опитва да го съсипе, но няма да услее. Основната странност на Варшава е, че е по-голяма отколкото и трябва. Улиците и са по-широки и по-дълги, площадите и са по-големи. Тук се усеща някакъв нелеп московски мащаб, въпреки че надали има хора по света, които да мразят руснаците повече от поляците. Не без основание.
Като разбра, че съм от България, че на всичко отгоре съм играл и водна топка, ми разказа всичко за себе си, за Берлин, за стената, която пресякохме няколко пъти. След емоционално довиждане попаднах в хотел, чийто стопани или управители са румънци. Последва разговор за румънската традиция да се носят мартеници. Емоционален разговор. Днес целият хотел яде традиционни румънски пълнени чушки, традиционни румънски зелеви сарми и традиционна румънска имам баялдъ. Наоколо е пълно с кафенета, галерии и турци. Всичко е много спретнато, по германски. Насреща в парка стои един заграден триъгълник с полузапусната зеленчукова градина и някаква странна постройка, която прилича на 5-6 нашенски бараки, натрупани една върху друга (на снимката). Комбинацията между турци и германци естествено поражда ред и чистота. Само този триъгълник стои странно. Оказа се, че когато са вдигнали стената, този триъгълник е стърчал малко. За да свършат по-бързо, прекарали стената напряко и половината триъгълен декар от Източен Берлин останал в Западен Берлин. Ничия земя. Тогава в триъгълника се нанесли някакви анархисти, които си извоювали правото да са там. Все още са там, обградени с бидони вода, шперплат, залиняла градина, живеещи в няколко сраснали се бараки. Тази вечер отидох да вечерям в ресторант Макс и Мориц с няколко унгарци, германци, чехи, българи, румънци, американци, словенци. Викнахме двама музиканти да ни посвирят - испански китарист и руски челист. Те предложиха да изпеят една сръбска песен. Отказахме. Тази сутрин ме събуди Явор Дачков да ме пита за г-жа Мургина. Междувременно Дневник публикува статията ми 
Аз си имам специални чувства към тази сграда. Не мога да я трая. Причини много. Едната е сантиментална. Построиха я на мястото на музей, който беше срещу началното ми 20-то училище. Навремето прекарах много време из парка на този музей. Логично беше да разширят музея. Да го обновят. Или поне да го подържат. Вместо това го пометоха, после изградиха една напълно нелепа сграда, която сега не знаят какво да правят. Е, как да знаеш какво да правиш с нещо, което не знаеш защо си построил. Що за абсурдна бизнес инициатива. Нашите политици като че ли постоянно страдат, че не са бизнесмени. Дори когато не крадат и не безобразничат, те пак мечтаят да са бизнесмени, а на политици. Затова обичат да правят сделки. Не непременно, за да крадат, а за да се чувстват богати, делови, важни, разполагащи с пари. За какво ще ги харчат, няма значение, стига да могат да си поиграят за малко на милионери. Защо не им бъде построен един Дисниланд, в който да могат да се държат като важни бизнесмени веднъж в седмицата, а после, през останалите 6 дни, да бъдат политици. Или да си купят Монополи, да си играят. Тогава няма да съсипват музеи с неща, които нямат никакъв смисъл.
