Събитията такива,каквито бих искал да бъдат


(If you want to read this site in a very odd English... or Vietnamese )

Блогрол
(блогове, които следя)


Едвин Сугарев

Иво Инджев

Иво Беров


Димитър Аврамов 

Антони Де Ла Реа 

Александър Божков

Калин Манолов

Нели Огнянова

Даниела Горчева
Комитата и Стойчо

Наблюдател
Дзвер
Яна Боянова

Милен Радев


Аз чета

Изоставените деца на БГ

Блогът за икономика
Мегафон



ВЪГЛЕРОДЕН КАЛКУЛАТОР


ALPHA RESEARCH ИНДЕКСИ


СЛУШАЙ РАДИО BBC


(Тук може да слушате BBC, не само симултанно, но и всичко от последната седмица. Програмите са много и са по-качествени от BBC World Service, който беше спрян в България)

 

Политблогрол

Може ли политик да подържа блог? Изпитайте способността им да се изказват и отчитат:


Мартин Заимов

Мартин Димитров

Елица Христова

Ивайло Калфин

Гергана Грънчарова

Николай Младенов

Николай Камов

Петя Ставрева

Красен Кралев

Минчо Спасов

Атанас Щерев

Кръстьо Петков

Евгений Желев


Online медии


Дневник

Капитал

Mediapool

bpost

BBC - чети

BBC Radio 4 - слушай


Weblinks

Училище по политика

Фондация Елизабет Костова

Friends of Bulgaria

Горичка

Велоеволюция

Стара София

Swissclinical

ceeclimate

TED


Wikipedia En

Уикипедия БГ

CAL Dictionary




 

Създадох този блог през 2006 година, главно, за да коментирам политически събития. Скоро той се превърна в блог за всякакви събития, които вероятно могат да се съберат под общата тема ,,мястото ни в света". Всичко може да се събере под това заглавие. Но в този момент ние (българите) се намираме на някакъв сложен кръстопът и въпросите ,,къде сме?", ,,кои сме?", ,,къде отиваме?", ,,какво ще се случи с нас?" са както съблазнителни, така и не съвсем безопасни. Две добри причини да се опитам да навляза в тях. Можете да ми пишете на julianpopov@clara.co.uk или пък да си напишете имейла в кутийката отдолу, за да ви изпращам понякога (рядко) по някоя и друга новина за този блог.

id = "FBMainForm_1383111" action="/main_page.html" method = "post" onsubmit = "return false" >
Какво се случва, какво ще се случи и защо?

« Previous 1 of 22 Next »
 
Екатерина предизвика буйни реакции
by Julian Popov on 

Случаят с Екатерина И., която искрено съжалява за Хитлер продължава. Над 440 коментара и 17,000 прочита в Дневник, 200 коментара във Вести, много имейли и препечатване на статията в различни сайтове подсказват, че нетолерантността, етническата агресия, непоносимостта към различния и дори фашизирането на значителна част от обществото изглежда са сериозни и много болезнени проблеми. Те не само са факт, но хората искат да говорят за тях.

 

Утре сутринта от 10.30 до 11.00 програма Хоризонт също ще дискутира въпросът, който има сложни измерения. Би трябвало да си зададем много въпроси. Променя ли интернет възможността ни да превърнем личните си възгледи в обществен призив? Носим ли обществена и юридическа отговорност за онлайн поведението си? Дали наистина средната класа е гарант на демократичното развитие? (В крайна сметка мнозинството членове на подобни групи призоваващи към геноцид могат да се определят именно като принадлежащи към средната класа.) Необходим ли е нов закон, който да преследва изявите на расизъм, призивите към геноцид, възкресяване на символи на репресивни режими? Или може би съществуващото законодателство е достатъчно, но никой не се и опитва да го прилага? Дали проблемите могат да се решат със закони? Въпросите са много.

 

Според мен едно нещо е ясно. Проблемът не е в циганите. Нито пък в някаква друга малцинствена група - бела тя едтническа или друга. В крайна сметка ние всички сме част от някакво малцинство, често няколко малцинства - цигани, мъже, жени, арменци, македонци, софиянци, евреи, хомосексуалисти, каракачани, власи, шопи, инвалиди и какво ли още не. Проблемът е в нас самите, в нашата търпимост и нетърпимост, в нашите потиснати форми на криворазбрана национална гордост, в комплексите, от които страдаме.

 

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Екатерина И. искрено съжалява за Хитлер
by Julian Popov on 

Дневник публикува статията ми, в която се разказва за една истинска Екатерина и за десетки хиляди като нея, които формално попадат под санкцията закона и биха могли да бъдат осъдени и да платят глоба и да бъдат вкарани в затвора. Те са членове на групи във Faceboo, които не просто демонстрират расова ненвист, а открито призовават към геноцид. Съществуват обаче два проблема:

 

- безразличие на власти и общество

 

- трудността да се подведат под отговорност хора, които се подвизават във виртуални пространства

 

В Германия за второто има решение и законът там прилага санкция и към хора, които пропвядват фашизъм в интернет. Казусът е сложен, защото извършителят може да твърди, че публикацията е в друга страна, например на сървър в Русия или Тайланд. На тази неяснота трябва да се намери решение. Колкото по-бързо, толкова по-добре. За общественото безразличие не знам дали има ясно решение.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

България трябва да изпрати специален самолет в Хаити
by Julian Popov on 

Събраните 100 хиляди лева за Хаити не само, че са малко, но и няма да се използват по най-добрия начин. България би трябвало да изпрати собствен екип, може би със специален самолет, в Хаити. Защо?

 

Преди всичко, защото Хаити има нужда от повече подкрепа, а България е в състояние да се включи по-сериозно в тази акция. Разбира се има и други причини. Ние сме страна прекалено много вгледана в собствените си проблеми, изолирана от света и неангажирана с доброто и лошото, което става по земята. Самолет за Хаити ще ни помогне и на самите нас. Ще ни ангажира с една трагедия, която споделят всички страни по света. Ще ни помогне да сме съучастни. Ще измие срама Желева от самите нас - другите бързо ще забравят какво ни се случи в Брюксел, но ние трудно ще го преглътнем. Ще помогнем на новия кандидат за комисар да се почувства адекватен не само защото идва от Световната банка. Ще направи събитията в Хаити по-близки до нас, а това ще ни направи по-човечни. Ще научим повече за това как се действа, и как не се действа, при сериозни бедствия и аварии. Това словосъчетание някак се оказа в немилост в последно време, но България също я чакат много "извънредни ситуации". Навремето един премиер беше казал, че 11 септември не ни засяга, защото Америка била далече. Този подземен манталитет е крайно неадекватен. В резултат на далечния 11 септември вчера едва не убиха наш министър. България вече даде жертви в резултат на това "далечно" събитие.

 

Ние сме част от света и би трябвало да се държим като част от света, не като общност, която се намира на два баира и три ниви разстояние от света. Българите ще платят с готовност за една подобна акция.  Пък и премиерът обича да праща самолети в извънредни ситуации.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Още по-добре
by Julian Popov on 

Борисов е на път да състави най-доброто правителство от много време насам. Въвличането на Илиян Михов е удар в десятката, както от гледна точка на управлението на икономическата криза, така и от гледна точка на съдраната международна репутация на България. Николай Младенов ще бъде много добът външен министър, който със сигурност знае къде се намира Ирак например, или Сомалия, най-малкото защото е ходил там. Шегата настрана, той е ще е съвсем във свои води на международния подиум. Единствената въпросителна е защо военен става министър на отбраната. Назначаването на професионалисти от ресора да ръководят ресорното министерство по принцип не е особено добра идея.  Не може да му се отрече на премиера, че умее при криза бързо и успешно да размества играчите си. Това е ключово умение, което досега не е било демоснтрирано от неговите предшественици.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Добре, добре....
by Julian Popov on 

Изходът от случаят Желева се случи по най-добрия начин. Тя се оттегли, на нейно място бе издигнат кандидат, който има всички шансове да изтрие неловките спомени и който със сигурност ще засенчи своя така наречен шеф - Лейди Аштън. Сега остава правителството да прати самолета си в Хаити и да го финансира с дарения от българските граждани.

 

Секторът даден на България е неуместно подценяван. Това е сектор, в който ако не правиш нищо, никой няма да забележи. Ако обаче имаш амбицията да се наложиш, той ще ти даде максимална видимост. Освен това България няма шанс да определя търговската политика или разсширяването на ЕС. Хуманитарната помощ обаче е ресор, в който можеш да демоснтрираш значителна свобода и който много по-трудно би паднал жертва на междунационални политически игри.

 

Така че да очакваме самолета за Хаити.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Единственият изход от казуса Желева
by Julian Popov on 

Не драматизирайте прекалено случая Желева. Тя не е единствената в Брюксел, която не може да отговори нормално на въпросите. Лейди Аштън, нейната "шефка" е същият случай. Нещата са доведени обаче дотам, че леката криза ина един единствен изход, който е стандартен в подобна ситуация. Желева се оттегля сама с аргумента, че иска да помогне да бъде спряна камапнията срещу Барозу, срещу България и срещу ЕНП. Борисов и Барозо приемат с нежелание оттеглянето и и отново твърдо застават зад нея, нейната почтеност и квалификация. Борисов казва, че не сме били подготвени за две неща - политическите игри в Брюксел и агресията между българските партии и че от това ще се поучим. След това предлага човек, който е особено добре подготвен за подобна позиция (има няколко такива). Новият избраник заявява, че Желева е била безупречна кандидатура, но важното сега е комисията да заработи бързо. Борисов праща самолет с помощи и военен персонал в Хаити. Мисля, че друг изход няма. И колкото по-бързо, толкова по-добре, особено за Желева.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Най-значителната крачка в нашия живот
by Julian Popov on 

За най-същественото събитие от историята ни вероятно ще продължим да спорим. Най-значителната крачка във всекидневието ни обаче вече е ясна. Чушкопекът. Току що научих, че след всенародно допитване е станало ясно, че "Чушкопекът е най-съществената битова придобивка на българите през ХХ-ти век".

Защо? Вероятни има няколко причини:


1. Шовинистична. За чушкопека се твърди, че е единственото истински българско изобретение.
2. Социална. Чушкопекът събира хората, сплотява семейството и съседите в една безкласова общност.
3. Религиозна. Той успешно измести православната църква с това, че осигури ритуал, опиянение и мирис, който е далеч по-достъпен и разбираем от онова, което предлага църквата.
4. Икономическа. Запасяването е базовата икономическа категория, на която градим нашето благоденствие.
5. Еротична. Очевидно.
6. Здравна. Чушкопекът е идеалното оправдание да не се движижиш, претендирайки, че в същото време вършиш нещо важно.

Разбира се, успехът на тази лесно преносима сублимация на домашното огнище предстои да се анализира, предстоят да се пишат книги и дисертации за нея, но няма как да не си отдъхнем, че най-сетне успяхме да се съгласим за онова, което ни сродява и ни държи здраво свързани един с друг.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Не се ли навършват днес 20 години от най-значителната дата в новата история на България?
by Julian Popov on 

Историята не обича думата "ако". И все пак изкушението да си задаваме въпроси от типа "какво щеше да стане ако..." е неустоимо. Какво би станало например ако преди 20 години в Румъния беше протекла нежна, а не кървава революция? Дали българската история би се развила по същия начин? Щеше ли да стане нещо друго, щяха ли първите парламентарни избори да бъдат спечелени от БСП? Това бяха изборите за Велико народно събрание, които се проведоха по-малко от 6 месеца след разстрела на Чаушеску и жена му.

Каква е връзката? Проста. България нямаше изградена опозиция, нямаше и дисидентско движение. На 10 ноември 1989та изненаданите здравомислещи български граждани се втурнаха да формират опозиция под различни форми. Настроението в страната беше превъзбудено, но радостно. Неувереността бързо отстъпваше място на масов ентусиазъм за радикална промяна. Хората не знаеха каква ще е тази промяна и как да я извършат, но бяха готови да се хвърлят в нея. Сред двигателите и сред присъединилите се към промяната имаше и много членове на БСП. Ако човек се зарови в спомените си, ще открие, че опозицията не беше между комунисти и демократи, а между онези, които бяха склонни да се понесат на вълната на радикалната промяна и онези, които бяха стъписани. Опозицията беше между ентусиазирани и стъписъни. Ентусиазираните бяха много и броят им растеше бързо.

 

Тогава започна Румънската революция, която някои нарекоха, не съвсем без основание, телевизионна революция. Поне за България тя беше телевизионна. В продължение на 10 дни България не гледаше нищо друго освен репортажи от Румъния. От демонстрацията в Тимошоара на 16 декември 1989 до Коледа, когато Чаушеску беше раязстрелян, целият български народ стана зрител на един страховит сценарии, който обърна баланса между ентусиазираните и стъписаните. Появиха се две разказа. Единият черен, другият - розов. Черният казваше - не забравяйте, че това би могло да се случи и тук. Розовият се градеше на твърдението - ние не сме като румънските власти, ние сме добри. Тези твърдения не бяха изричани често, но те започнаха неумолимо да витаят сред невръстните български избиратели. Наоколо все още беше мирно и тихо. Югославия още не беше пламнала. Идеята за разпада на миналото беше една жизнерадостна идея. Тя обаче беше дълбоко помрачена от румънските събития.

 

След смъртта на Чаушеску започна камапнията за нов режим. През юни на изборите за Велико народно събрание БСП спечели 210 от общо 400 места в парламента. Крехка победа, но победа. Победа, която без черната румънска революция не би била сигурна. Вероятно и самата композиция на БСП би била много по-различна. И съответно новата българска история би била съвсем друга.

 

Историятя обаче не поняся думата "ако". Това, което ни остава е поне да не забравяме как се е формирала новата ни история.

 

 

 

 

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Facebook - органичен разтвор на тягостни първични инстинкти
by Julian Popov on 

Отварям Facebook и какво да видя? Група "КАСТРИРАЙТЕ ПЪРВО ЦИГАНИТЕ,А ПОСЛЕ БЕЗДОМНИТЕ КУЧЕТА!!!". С главни букви и три удивителни. Създателката Яна, родена на зловещата дата 11 септември, обяснява "Аз не съм расист и нямаше да имам нищо против циганите, ако не се размножаваха като хлебарки и работеха, а не разчитаха на социалните помощи, които идват от нашите данъци. Кучетата им пречат, а за тия паразити циганите кога ще помисли някой?" И, защото не е расистка, твърдо добавя: "Всякакви изказвания от сорта на : "Циганите на сапун";"Смърт за циганите" и т.н.,ще бъдат премахвани от стената на групата!!!" Пак с три удивителни.

 

Ето че сме на път да се сдобием с българска дефиниция на думата расизъм. Сапун и смърт изглежда е границата, която не бива да се прекрачва. Кастрация е напълно приемлив апел. Твърдения от типа "размножават се като хлебарки" и "паразити" са обективна квалификация.

 

Не бих обръщал внимание на нечие малоумие ако то си стоеше самотно и полуанонимно в електронното пространство, където така или иначе е пълно с боклук, който надали някой би могъл да изрие. Групата обаче се радва на 13,273 члена. Всички с имена, снимки и профили. Горди чисти българи, загрижени за чистотата и просперитета на арийската си нация.

 

В групата тече е задълбочена дискусия. Появяват се и критични твърдения. Михаил например съветва: "Група, призоваваща за кастрация на определена етническа група няма да съществува дълго, по-добре сменете заглавието на нещо като "Контрол на раждаемостта при малцинствата" или нещо такова. Идеята е правилна, просто все ще се намери някой, който да се заяде." Сигурно създателката затова не употребила думата "сапун" в заглавието. Да не би да се заяде някой. Затова вероятно се е и разграничила от идеята за сапуна. За да не се заяждат хората.

 

Антоанета, любителка на Off Road Driving пък през зълзи вади заключението: "Ако това беше станало по-рано,сега нямаше да се мъчат толкова много дечица." Трогателно. Чавдар, Магистър от Техническия университет и служител на Топлофикация Перник пък казва: "Щом искат ток без пари, нека им дадем. Да заградиме гетата с кабели с високо напрежение и да си седят само вътре!" 9 people like this. Цветалина коментира: "Това с кабелите е добра идея, но пак ще измислят начин да ги откраднат." А пък Антоанета допълва: "Да за жалост си е така."

 

Георги, фен на UNICEF Bulgaria пък има конкретно предложение: "Във Варна започнете Дом Гаврош." Ралица обаче не е съгласна: "А относно кастрацията.. това ще е чудовищно .. Като се има в предвид хигиенните им навици." И дава предложения, които ще спестя. Светла пък прави заключение: "Паразити са, за тях всичко може, но не и за нас...." Габи пък има процедурна идея: "Всеки да дава идеи как." Цвета пък одобрява: "Браво на вас!" Грета обаче съзира нещо нередно в заглавието на групата: "За циганите добре, може и на сапун, ама кученцата.... НЕЕЕЕ!" Теодор обаче не е много оптимистичен за България: "Съмнявам се силно някой зает във властта човек да се заеме сериозно с решаването на циганския проблем ... В Унгария примерно вече година вилнее група , която избива цигани с пушки и пистолети , отстрелват ги като дивеч!"

 

Василка пък, която е пътувала по света и знае, също призовава да се вгледаме в чуждия опит: „Искам да ви покажа как гърците се борят с правителството и как се обединяват.Имах възможността да живея там две години при тях протест се орагнизира за два часа а ние неможе да направим нищо вече 20 години.Помните ли протестите през 89 време е да се повторят.Ако ние не направим нищо няма кой да ни помогне.»

 

И така нататък. Все хора, образовани, истински българи, хиляди българи, и по някаква причина повече българки, с достъп до интернет, горди, самоуверени, представители на средната класа, за която едно време наивни политици си мечтаеха, че ще гарантира демокрацията на България. Казват, че бъдещето на България било в ръцете на образованите, на застаналите пред компютрите общуващи с лекота един с друг, пораждащи идеи млади хора. Ето ги. Накуп. Готови да бъдат арестувани, компютрите им иззети и проучени. Какво точно различава тези хора от педофилите, които поне имат съзнанието, че правят нещо нередно и се крият? Не знам. Междувременно групата нарасна на 13,402 члена. Групата не искам да ме подслушват има 4,566 члена.

 

 

 

 

 

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Оптимизъм - песимизъм
by Julian Popov on 

Май бях оптимист в очакванията си. Онова, което не познах беще конкретното намаляване на емисиите. Не се стигна до договореност по въпроса. Не се стигна до категоричен резултат и в европейската позиция. Останалото горе-долу е така. Сега остава да гледаме към Мексико. Провал ли беше срещата. Не, не беше, независимо от това, че резултатът беше много под очаквания. Очакванията обаче бяха много високи. Най-сетне обаче всички страни знаят ясно позициите на всички останали. Това е отлична база за отворени и конструктивни преговори. Ако Китай и САЩ междувременно се научат да разговарят човешки помежду си, в Мексико сделката ще надмине очакванията, които сигурно ня1ма да бъдат много високи.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Копенхаген - последната права
by Julian Popov on 

Остават няколко часа до края на конференцията в Копенхаген. Държавните глави се изреждат един подир друг да направят впечатление с изявленията си. Това не е лесно, защото всички трябва да кажат едно и също - да не забравяме защо сме тук, всички трябва да положат усилия, да направим компромис, ние вече сме дали толкова много, сега другите да дадат.

 

Изходът на конференцията не е ясен. Можем обаче да залагаме. Аз бих заложил на политическа декларация, която ще обвърже всички участници с 15% глобално намаляване на емисиите до 2020, Китай ще се съгласи на прозрачност, САЩ ще отпуснат пари, ЕС почти ще закове обещанието си за 30% намаление, но ще запази едва забележима условност. Всички ще се съгласят, че след една година в Мексико живи или мъртви всички ще трябва да подпишат юридически обвързваща версия на споразумението, от сега ще има съгласие за периодично ревизиране на целите за намаляване на емисии, първата ревизия ще бъде през 2015, след като следващият доклад на IPCC стане готов.

 

Изглежда доста просто, да видим дали утре по това време нещата ще изглеждат по този начин.

 

И накрая най-важното - Бойко Борисов заяви днес в Копенхаген, че глобално затопляне има: край на климатичния скептицизъм в България.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Докъде е стигнал Копенхаген?
by Julian Popov on 

Докъде е стигнал Копенхаген?

 

(от града на велосипедите)

 

Не е вярно, че преговорите в Копенхаген са блокирали. На масата е физическата и икономическата съдба на участниците и това е очевидно в разговорите с всеки преговарящ екип. Разбира се, те всички имат различни виждания. Страните обаче вече почти са стигнали до съгласие по ред ключови точки:  REDD (унищожаване на горите), трансфер на технологии, скоростното финансиране, адаптационните мерки, конкретизиране на целите за намаляване на емисии. Уточненията на тези точки няма да е драматично. В процес на напрегната дискусия са дългосрочното финансиране, MRV (механизмите на проверка на отчетност), институционалната архитектура, която ще управлява процеса и още една две точки. Що се отнася до юридическата задължителност на документа, този въпрос ще се отложи с 6 или 12 месеца, но това съвсем не е провал, още преди срещата беше ясно, че тук конференцията няма да стигне до съгласие.

 

Какво означава всичко това? С две думи, че страните ще постигнат съгласие в Копенхаген по всички основни точки, че работата ще продължи усилено и след това (никой не е очаквал тя да свърши дотук) и че след Копенхаген ще са необходими допълнителни мерки за затягане на общия глобален таван на емисиите, просто защото ангажиментите на страните досега не стигат. Истината е, че има едни 5 гигатона СО2 годишно, които трябва да бъдат спестени, но още не се знае откъде.

 

Има ли България място в този процес? Не и да. Не, защото България преговаря като част от от ЕС. Да, защото България може да се възползва от онова, което бъде решено тук. Как да се възползва България? Първо, като разбере в детайли всичко, което се случва. Второ, като разработи бързо политики, които да превеждат заключенията в Копенхаген в национални политики. И, трето, българското правителство би трябвало да информира интензивно и постоянно хората за комплексните домашни и международни измерения на процеса на климатичните преговори и договорености. И, четвърто, да се подготви най-сетне за активно участие в този процес, както са се подготвили десетки други страни, по-малки и по-бедни от нас.

 

Що се отнася до скептиците, те са малко като в оня емблематичен виц за шопа, който след като половин час се взирал в жирафа в зоологическата градина, отсякъл: "Е те такова животно нема!". Навсякъде има конспиративни теории, но трябва да внимаваме да не се подадем просто на конспиративни, които се появяват, само за да оправдаят някаква форма на бездействие.



 

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Без следа? Лагерът "Белене" 1949 - 1959 и след това...
by Julian Popov on 

Двайсет години по-късно най-сетне се появи публично събитие за лагера Белене, което прониква в дълбочината на този трагичен феномен на българския комунизъм. Изложбата "Без следа? Лагерът "Белене" 1949 - 1959 и след това... ", организирана от Института за изследване на близкото минало в Националната художествена галерия е различна от много публикации и разкрития за лагерите в България. Това не е разкритие, а по-скоро опит да се събере гнева, недоумението и фактите на едно място. Изложбата е и акт на очовечаване. В нашата култура тъгата и скръбта са сякаш трудни и редки посетители, ние имаме странна представа за човешка твърдост, която е свързана най-вече с мълчание и отрицание. Затова тази откровена и човешка изложба е особено явление. Друг особен факт е, че изложбата беше посетена главно от доста възрастни, явно преживели миналото на лагерите, и от много млади хора. Средната възраст като че ли липсваше.

 

Не съм сигурен дали отрицанието на реалността на лагерите в България е толкова свързано комунизма или антикомунизма. По-скоро днес, двайсет години след разпада на комунизма и половин век след ужасите на Белене, както и 25 години след неговото възраждане по повод на онова, което все още перверзно наричаме Възродителен процес, ние, като общество правим първа крачка към разбирането на самите себе си, отпарвяме първи човешки поглед към зверската си природа.

 

Германия също в продължение на 20 години не беше в състояние да застане лице в лице с онова, което беше извършила в годините на нацизма. От 6оте години насам обаче темите за нацизма, холокоста, концентрационните лагери се превърнаха в неотменни страни на обществения разговор в Германия. Непрестанността на този разговор показва високата цивилизованост на Германия, която успя да преодолее примитивната си национална гордост и с мъка и последователност постоянно изследва собственото си трагично минало. Ако ние не останем само с една великолепна и дълбоко човешка изложба за Белене, а продължим се занимаваме със себе си и с действителността на миналото си, тогава ще можем да се наречем хора без да се срамуваме от тази дума.

 

Разбрах, че са продължили изложбата. Остават няколко дни, в които може да я посетите, направете го.

 

 

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Много добра статия на Меглена Кунева - Consumers Against Climate Change
by Julian Popov on 

Във високопрестижната медия Project Syndicate е публикувана статия на Меглена Кунева, която подхваща проблемите за климата от не най-обичайната гледна точка - поведението на консуматора. Много смислена статия.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Косово
by Julian Popov on 

За първи път съм в Косово, място, където отдавна исках да попадна и страна, която заслужава много повече внимание и размисъл от онова, което обикновено и отделяме. България би трябвало да се ангажира сериозно с подкрепата на Косово и с подпомагането му да излезе от международната си изолация. Изолация е може би не най-точната дума, защото Косово се радва на особено голямо внимания от международната общност. Онова, което обаче бихме могли да направим е да привлечем в България значителна група от Косовския елит и да превърнем Косово в тема, която се дискутира интелигентно в България. Това не е много. Между другото онова, което досега Американският университет е направило в тази посока е великолепно. Той е създал мрежа от влиятелни и интригуващи хора в региона. Може и много повече.


Косово предлага изобилна храна за любопитното око. Например новооткрития паметник на Бил Клинтън. Или пък монументът на Косовското поле, който е охраняван от цял гарнизон австрийски и словашки войници и на който е изписано, че оня сърбин, който е посети този монумент, не е сърбин и върху него са изсипани една кофа проклети думи. Или пък манастира Грачаница, с великолепни стенописи, охраняван от шведски войници. Все пак най-интригуващият обект за мен си остана гроздовата ракия, която се продава в манастира, с изкусно монтиран кръст плаващ вътре в жълтеникавата терчност. Може да перифразираме - религията е ракия за народа.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Въглероден инат
by Julian Popov on 

В Дневник излезе статията ми Въглероден инат, която може да се сведе и до един прост призив към българското правителство - минете от другата страна на бариерата. Въпрос на превключване, а не на компромис. От другата страна на бариерата се намира друг тип икономика, която ще ни освободи от Русия, от студени жилища, от мръсен въздух и ниска продуктивност.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Нобелова награда
by Julian Popov on 



Херта Мюлер, носител на Нобелова награда за литература, 2009

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Климат и бизнес
by Julian Popov on 

Промените в климата май започнаха да се промъкват в България под формата на публикации, разговори и конференции и, да се надяваме, политически ангажимент.

Капитал публикува брой посветен на темата. Много е странно все пак, че се намират доста хора, които просто казват, че такова животнно няма. От икономическа гледна точка има. От климатична също има, но тези два спора трябва да се разделят. Иначе ще сравняваме несрваними неща. Ето я и
подробната публикация.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Крушки
by Julian Popov on 



Из форума на Mediapool:

...за твое сведение "слънчевата енергия" е 40 пъти по скъпа от ядрената и далеч, ама далеч по ВРЕДНА! Само че за да го разбереш това трябва да се напънеш да мислиш със собствената си глава, а не да оставяш разни бюрократчета да решават вместо теб....

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Ще успее ли правителството да превключи на зелено?
by Julian Popov on 

Екология и Бизнес отвори дискусия за екологичната политика на правителството със статията ми "Ще успее ли новото правителство да превключи на зелено?"  Тя се отнася предимно до климата и политиката и икономиката на климатичните промени. Трябва да правим подчертана разлика между екология и опазване на околната среда, от една страна, и политика и икономика на климатичните промени, от друга. Климатичните промени са много по-комплексен и политически и икономически обвързан феномен от онова, което сме свикнали да разбираме под екология. Новото правителство ще покаже дали е наистина ново като демонстрира познаване и позиция спрямо климата. Позицията може да е различна, но без образована  позиция по този въпрос, то е обречено на маргинално съществуване.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

« Previous 1 of 22 Next »
 
RSS Feed