Julian Popov

Събитията такива, каквито бих искал да бъдат

Font size control

Блогрол


Едвин Сугарев

Иво Инджев

Иво Беров


Блогът на Юруков

Комитата и Стойчо

Дзвер
Яна Боянова

Милен Радев


Аз чета

Изоставените деца на БГ

Блогът за икономика
Мегафон


ALPHA RESEARCH ИНДЕКСИ

 

Политблогрол

Може ли политик да поддържа блог? Изпитайте способността им да се изказват и отчитат.


Тук бях сложил връзки към блоговете на десетина политически фигури, които бяха много активни блогъри. Почти всички се отказаха и аз реших да махна тази секция. Ще видя дали ще я заменя с нещо друго.


Online медии


Дневник

Капитал

Mediapool

BBC - чети

BBC Radio 4 - слушай


Energy


TSO.BG

UK National Grid

Denmark energy live

Estonia energy live

Energiewende

Agora Energiewende

Solar maps

SEEGI

PX CEE


Weblinks


Училище по политика

Фондация Елизабет Костова

Friends of Bulgaria

AUBG

Горичка

Велоеволюция

Стара София

Swissclinical

TED

Lost Bulgaria



Wikipedia En

Уикипедия БГ

CAL Dictionary




 

Създадох този блог през 2006 година, главно, за да коментирам политически събития. Скоро той се превърна в блог за всякакви събития, които вероятно могат да се съберат под общата тема ,,мястото ни в света". Всичко може да се събере под това заглавие. Но в този момент ние (българите) се намираме на някакъв кръстопът и въпросите ,,къде сме?", ,,кои сме?", ,,къде отиваме?", ,,какво ще се случи с нас?" са съблазнителни и подвеждащи. Можете да ми пишете на този имейл или пък да си напишете имейла в кутийката отдолу, за да ви изпращам понякога (рядко) по някоя и друга новина за този блог.

id = "FBMainForm_1383111" action="/main_page.html" method = "post" onsubmit = "return false" >
Какво се случва, какво ще се случи и защо?

« Previous 1 of 26 Next »
 
Енергийните заблуди
by Julian Popov on 

Днес в Дневник излезе статията ми 16 енергийни заблуди, която се занимава с някои общоприети схващания за енегетиката, които, до голяма степен заради технологичното развитие в последните години, са вече невалидни. Една важна тема не присъства в статията - енергийната ефективност. Причината е в това, че енергийната ефективност общо взето не е предмет на дълбоко неразбиране. Проблемите там са по-други. За Югоизточна Европа обаче енергийната ефективност е изключително важен енергиен ресурс, просто защото Балканските страни за големи прахосници на енергия.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Реформаторски блок
by Julian Popov on 

Бях зарязал блога си, но Дневник ми напомни за него. Днес там излезе статията ми "Три реформи, от които се нуждае Реформаторския блок". Те не са съвсем от един порядък, но, според мен са лесни за реализация и ще освежат рано завехналия образ на РБ. Готов съм да се обзаложа, че ще добавят, да речем, 2% към популярността му.


Забелязах, че читателите подкрепят възгледа, че проблемът на РБ е, че няма свои медии. Това е голяма заблуда. Това му е последният проблем.

Ето един от коментарите:

" Всички знаят, че "дясно" в България не означава нищо. То дразни, и с право, хората."

Много точно казано.
В началото на прехода у нас се допусна една огромна грешка - демократично мислещите се етикетираха като "десни", за да са в опозиция на уж левия тоталитаризъм. Само че тоталитаризмът не е ляв, той не и десен, в него тези понятия нямат съдържание. Обратното на тоталитаризма не е "дясното", а демокрацията.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Високите субсидии на изкопаемите горива
by Julian Popov on 

В цял свят изкопаемите горива (въглища, петрол, газ) са предмет на огромни субсидии. Често те са скрити или непрозрачни, за разликата от подкрепата, която получава възобновяемата енергия. Във всички случаи възобновяемата енергия има много да наваксва, докато стигне подкрепата, която е получена досега от въглищата, газа и петрола. Чудесна интерактивна карта на National Geographic.



[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Разговорът за необходимостта от Южен поток още не се е състоял
by Julian Popov on 

Страстите около Южен поток обикновено се разгарят по традиционната за България линия "русофили - русофоби". Това деление е напълно валидно и то не само за България. ЕС също се чуди постоянно дали добрите връзки с Русия или заобикалянето и ще гарантират енергийната сигурност на Европа.

Въпросът за ЮП обаче не е обсъждан от гледна точка на това необходим ли е подобен проект въобще на България. Ползите биха могли да се разделят в 3 категории: (а) доставка на газ; (б) геополитическо влияние; и (в) икономически ползи.




Доставка на газ. Не е никак ясно дали просто допълнителни количества газ са необходими на България. България произвежда в момента 3-4 пъти повече електроенергия, отколко използва, а има много голям допълнителен капацитет. Твърдението, че електричеството е по-скъпо от газа е невалидно и принадлежи на миналия век. Също на миналия век, или поне на миналото десетилетие, принадлежи твърдението, принадлежи и твърдението, че възобновяемата енергия е по-скъпа. Всъщност тя е евтина и става все по-евтина, по-евтина и по-сигурна от газа например.

Геополитическа значимост. Накратко, наивно е да смяташ, че участието в подобен грандиозен икономически и политически проект ще даде на България някаква особена добавена геополитическа стойност извън пъченето пред сънародниците, че сега сме важни.

Икономически ползи. Дали 100 или 200 милиона евро на година са много пари, зависи от това срещу какво ги получаваш, кой ги получава и как се харчат. Не е ясно какво ще е въздействието коруптивната среда. Дали това ще са пари, с които ще се пълнят дупки в бюджета? Дали те ще формират пенсионен фонд. Или образователен фонд? Или нещо друго. Принципът "ще получим едни пари" е доказало своята икономическа вреда, не икономическа полза. Освен това ако някакъв приход се появи, това ще стане едва след изплащането на българския дял в проекта. Не е известно кога ще стане това. Неясно е и дали стойността на проекта е обоснована.

Няколко други фактора също поставят ЮП под голям въпрос - съдбата на шистовия газ, финансирането на ЮП, проучванията за газ в Черно море, вероятнике находища около Кипър и Израел, вероятността енергийната ефективност на икономиката значително да се повиши, вносът на втечнен газ, новите строителни стандарти, които на практика почти изключват необходимостта от отопление (nZEB стандарт например) и т. н.

Всичко това не означава, че ЮП не бива в никакъв случай да се строи, но означава, че българинът няма представа дали от този проект
има смисъл или не. Без много сериозен експертен анализ и обществен дебат отговорът на въпроса "Трябва ли ни ЮП" ще остане открит. Бих казал, че същото важи и за Набуко, независимо, че общественият разговорът за Набуко беше доста по-напреднал.



[ ] Comments     Permalink     Add Comment

7 причини за това защо изборите не проработиха и ще трябва да се повторят
by Julian Popov on 


Изборите не проработиха. Няма нужда конституционният съд да се произнася по този въпрос. Няма идеална изборна система и понякога се случва не просто резултатите да не са такива каквито искаме, а просто системата да катастрофира. Ето поне 7 причини, които доведоха до изборния провал:

  1. Костинброд. Истеричната и подозрителна намеса на една медия часове преди да започне изборния ден без съмнение промени изборния резултат и намали изборната активност. Избирателите останаха със силно чувство за дълбок дефект на изборния процес.
  2. 51.3% активност. За напрегната политическа ситуация това е ниска активност, която очевидно остава много хора, с иначе активна политическа позиция, неангажирани с изборите. Но не ис резултатите от тях.
  3. 1/4 активни избиратели непредставени в парламента. Като допълнение към ниската избирателна активност, поради голямата раздробеност на партии с шанс да прескочат 4%-вата бариера,  1/4 от гласувалите останаха без представителство в парламента. Тази 1/4 освен това не е пропорционално разпределена в политическия спектър. Голяма част от нея подържа онова, което в България наричаме дясно. Един компактен и високоактивен социален сегмент от избирателите остана без парламентарно представителство.
  4. Атака. Влизането на Атака в парламента, една партия, която не е дори крайно дясна партия, не е дори и партия, а е група за граждански и институционален тормоз, както и позицията и на решаваш балансьор, прави парламента почти нефункциониращ като представителен орган.
  5. 120/120 - отрязаният сякаш по поръчка, прецизно по средата парламент, в който двете най-вероятни коалиционни конфигурации получиха точно по 50% от местата също прави парламента почти неработещ като представителен орган, потенциално зависим от хрумвания, отсъствие, интереси или подкупност на дори един единствен депутат.
  6. Експертно правителство. Единственият смисъл от експертно правителство е ако пред него стои конкретна и относително краткосрочна задача, каквито са служебните правителства например. Когато очакваш дългосрочен политически ангажимент и отговорност от едно правителство и когато има действащ парламент, експертното правителство е по-скоро рецепта за неуспех.
  7. Изборите не отразиха протестите. След близо година протести, които доведоха до предсрочни избори и ясно показаха, че страната има сериозни и освен това много сложни проблеми, с които политическите партии не бяха успяли да се ангажират досега, фактът, че и предизборната кампания и изборните резултати почти не отразиха протестите, не се появи политическа сила, която да бъде поне частично припозаната поне от част от протестиращите като своя, беше също рецепта за висока парламентарна нестабилност и дори неадекватност.

Провалът на изборите не е непременно провал на една по-добра партия или успех на една по-лоша. Нито пък е провал на изборната системата. Подобен провал може да се случи на всяка изборна система. Затова с пренаписване на изборните правила нещо може да се промени, но надали ще се реши проблема с провалените избори. Някои от причините могат да се отстранят. Може например да се наложат много строги санкции за евентуален втори Костинброд, може да не се обещават експертни правителства, може партиите, които останаха отвън да се консолидират, а всички партии могат да анализират и да се ангажират сериозно с исканията на протестите. Други причини са плод на случайността – например това Атака да се окаже балансьор или парламента да зависи от един свободно блуждаещ глас.

Така или иначе изглежда много вероятно, че провалените избори ще трябва да се преиграят. Дали това ще стане по нови правила или по старите правила, вероятността, че от втори опит ще успеят е много голяма. Което, разбира се, не освобождава избирателите от ангажимента им да седят пред фейсбук, готови да изкочат на улицата при следващото посегателство срещу тях.

(снимка Васил Гарнизов)

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Електрификация на политиката
by Julian Popov on 

Бунтовете били за електричеството. Било скъпо. Няма как да се стигно да съгласие за това дали е скъпо или евтино. Тези, които казват, че е скъпо, го сравняват със заплатите в Западна Европа. Тези, които казват, че е евтино (такива като мен), го сравняват с цените в другите страни в ЕС (защото българските цени на електроенергията са най-ниските).


Очевидно цените на тока са фокус на напрежението сред хората, които не знаят какво предстои. А не знаят какво предстои по две причини. Първо, икономиката в Европа се обърка (в България сравнително по-малко). Второ, няма някой, който може да говори убедително за бъдещето. Ето това е, което лиспва сега на политическата сцена - някой, който да може да говори убедително за бъдещето. Но няма.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Музея на Варшавското въстание
by Julian Popov on 

Преди малко се върнах от Музея на Варшавското въстание. Великолепен музей, посветен на трагедията на варшавяни, които напразно са се надявали съветските войски да атакуват и помогнат на освобождението на града. Когато казваме, че поляците са труден и заинатен партньор в европейските дела, би трябвало да си спомняме тези два месеца от неотдавнашната полска история.


Този музей помага на поляците да се придвижат напред без да забравят миналото си. За да се можем и ние да направим крачка напред, трябва да изградим поне два музея - един, посветен на спасяването на евреите и един за лагерите в Белене, Ловеч и цялата страна. Това ще са пари, много разумно похарчени.



[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Субсидии за частни училища
by Julian Popov on 

Най-накрая, да се отдръпна малко от Белене, тема, която сигурно е досадила на много и която се движи по напълно предвидима траектория. Назад към образованието. Днес в Труд излезе кратка моя статия, която предпазливо подкрепя решението частните училища да се субсидират чрез учениците, които постъпват в тях. Освен обичайните аргументи - конкуренция, справедливо разпределение на субсидиите, право на избор и т. н. - повдигам и някои по-особени въпроси. Те може би няма да се решат с тези субсидии, но са свързани с тях и трябва да бъдат сериозно и безпартийно  дебатирани:


- Смятам за особено важно - за образованието и за състоянието на обществото в България - държавата да се стреми да стеснява доколкото е възможно разликата между частното и държавното училище. Англия е изпуснала това решение и нейното общество е системно разделено от образователната система. Добре е да не се допусне същото и в България. Субсидията може да помогне, но тя не е достатъчна.

- Заслужава си да се хвърлят много средства и усилия, за да бъдат задържани или привлечени в България повече хора от продуктивната средна класа. Повече и по-добри училища биха помогнали много. Субсидиите и тук биха могли да помогнат, но не са достатъчни.

- Смесването на частната и държавната система на образование може да раздвижи държавната система. За 23 години нито едно правителство не успя дори да започне смислена реформа в средното образование. Може би и през следващите 23 години нито едно правителство няма да успее да измисли нещо смислено. Затова отварянето на вратата към частния сектор може да се окаже добър ход.

Това са три много сериозни причини да подкрепим решението. Те нямат нищо общо с ляво и дясно, гербаджийско или бесепарско. Те са единствено свързани с още един отчаян опит да се даде шанс на децата в България. Дали ще проработи? Не знам. Но не отхвърляйте това решение без сами да сте уверени, че знаете нещо, което ще проработи.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Какво ни каза референдумът за Белене?
by Julian Popov on 

Само 22% гласуваха на референдума. Напълно очаквано. Медиите се изпълниха с хвалби и ругатни. Всички твърдят, че са спечелили. Всички твърдят, че другите са се провалили. Истината е друга:

Така референдуми не се правят!

Този референдум демонстрира пълно и всенародно незачитане на институцията на референдума. Опитът да бъде въвлечен избирателя в нещо, което не е добре подготвено, не е добре обмислено, не е добре формулирано, не предлага ясен избор и е преплетено в такава висока степен с партийни предпочитания е подигравка с избирателя. И той няма да забрави тази подигравка. Работата с избирателите е, че те са умни. Много умни. Особено, когато са въвлечени в колективна реакция.

Не мисля, че която и да било партия или отделен политик, може да си приписва особена победа с този референдум. Нито някой може да бъде упрекнат, че е едностранен губещ. Всички загубиха. Що се отнася до ядрената енергетика - надали всичко това, което се развихри има нещо общо с нея.


Що се отнася до тезата ми за турската ядрена енергетика, тя се потвърди. И какво от това?

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Белене и Турция
by Julian Popov on 

Днес в Дневник излезе статията ми Да гласуваме ли за турската ядрена енергетика?, която предизвика вълна от негативни форумни реакции. Нищо ново, нищо неочаквано. Нещо, което обаче ме изненадва е, че сякаш няколко идеи, свързани с енергетиката са напълно чужди или неприемливи за много хора:


1) Енергетиката е регионална и континентална работа, а не затворен национален въпрос.
2) Бъдещето, което отдавна е всъщност е започнало, на енергетиката е в децентрализацията на собствеността и производството (виж например предишния постинг и този за структурата на собствеността на ВЕИ в Германия)
3) Повече от 2 десетилетия след падането на Комунизма, много хора мислят за ядрената енергетика като някаква форма на политическа и национална мощ, не като индустриален сектор.
4) Енергийната ефективност и възобновяемите източници не се приемат като нещо сериозно, а по-скоро като някаква луксозна европейска добавка.
5) На Турция се гледа като някаква заплаха, от която трябва да се предпазим, а не като на търговски и политически партньор.

Една бележка за турската енергетика. Турция планира да изгради 20ГВ вятърни мощности и да произвежда 30% от електроенергията си от ВЕИ до 2023. Според националната ис тратегия до 2023 година Турция планира да инсталира 3ГВ фотоволтаични мощности, но тази цел се смята от индустрията и мнозина политици като много и ниска. Реалният потенциал е многократно по-висок, а цената е не само приемлива, но и примамлива. Ето една сметка:

Средна цена на електричеството за домакинствата в Турция - 0.20 евро на кВч
Най-ниската субсидирана цена за соларна енергия в Германия - 0.10 евро на кВч
Турция има около 2 пъти по-висок соларен капацитет на кв м от Турция

Какъв ще е енергийният избор на Турция ще е въпрос на предприемчивост и пресметливост. А на турците тези две качества никак не им липсват.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Отворени данни за енергията от възобновяеми източници в България
by Julian Popov on 

Боян Юруков изготви великолепен инструмент за всички, които искат да се ровят в данните за възобновяемата енергия в България и да определят позицията си за реферндума на тази основа. От интерактивната карта лесно може да се види как ВЕИ са пръснати из цялата страна и създават основата на бъдещия разпределен модел на електроразпределителната мрежа. Някои големи енергийни корпорации не обичат особено този модел, защото могат да останат извън играта.



[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Слънчевата енергия е по-евтина от атомната
by Julian Popov on 

Наскоро Горичка публикува кратка статия за това как слънчевата енергия е станала по-евтина от атомната. Тя е основана на доклад от 2010 година, който предизвика бурни реакции сред ядреното лоби в САЩ. От 2010 година досега слънчевата енергия драматично поевтиня и вече никой не оспорва факта, че тя е по-евтина от атомната, която пък след Фукушима драматично поскъпна.



[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Референдум за износ
by Julian Popov on 

Изграждането на Белене е изграждане на капацитет за износ. Този факт е ясен от много официални документи и заявления. Той поражда и много въпроси:

  • Кой изнася? България не изнася електричество, защото България не е фирма. Някой в България изнася.
  • Кой ще го купува това електричество, и ще го купува ли след 15 или 20 години?
  • На каква цена?
  • Дори и някой да печели от износ сега, има ли каквото и да било основание да предполагаме, че той ще печели от сходна цена в бъдеще?

На тези и други въпроси отговаря Красен Станчев в анализа си "АЕЦ и общественото мнение". Без отговор на тези въпроси не бихме могли да очакваме информирано обществено мнение.




[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Защо големите корпорации не обичат възобновяемата енергия?
by Julian Popov on 

Много просто - защото не я притежават. Възобновяемата енергия има значително по-разнообразна структура на собственост и голяма част от тази собственост попада в ръцете на граждани, фермери, малки фирми и кооперативи. В Германия (2010) 51% от възобновяемата енергия е собственост на частни индивиди, 11% на фермери и само 6.5% на големите енергийни доставчици. Естествено е, големите енергийни производители и доставчици да се противопоставят на възобновяемата енергия. Не бива да ги виним, но просто е добре да знаем причината. В същото време е добре да знаем, че селското стопанство печели много от възобновяемата енергия. Това което става с развитието на възобновяемата енергия е преразпределение на собствеността върху енергетиката.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Може ли чрез енергийна ефективност да се „икономисат“ мощностите на АЕЦ „Белене”?
by Julian Popov on 

Попаднах на удивителна статия в защита на ядрената енергия "Може ли чрез енергийна ефективност да се „икономисат“ мощностите на АЕЦ „Белене”?". Тя, разбира се, твърди, че не може. Удивитиелното е, че е написана от Таско Ерменков – Директор на Агенция за енергийна ефективност до 2010 г. Това означава, че 2010 година България е имала удоволствието политиката и за енергийната и ефективност да бъде управлявана от човек, който не вярва в енергийната ефективност. А и не разбира много от енергийна ефективност. Вече и децата знаят, че енергийната ефективност е най-евтиния начин да се "произведе" енергия. Достатъчно е експертът да погледне станалата христоматина диаграма McKinsey GHG abatement cost curve, която показва как почти всички мерки за енергийна ефективност са не просто евтини, но печеливши. Някои са много печеливши.


 



Другият аргумент, който често ще срещнете, е че мрежата не може да понесе повече от 1800 МВт вятърни и 600 МВт соларни мощности. Това е също аргумент, зарит в миналото, който не взима предвид например покривните инсталации, които са пряко свързани с консуматора. В Германия около 90% от соларните инсталации са покривни. (В предишните ми и следващите постинги ще намерите още много аргументи, в полза на възможността да се инсталират значително повече соларни системи.) Разбира се, не е взет предвид и огромния потенциял на соларните колектори (за топла вода), които са рентабилни и без субсидии, ако съдим по хилядите покриви по черноморието и южна България.

И накрая, добре е да имаме предвид компютъризацията на електроразпределението, което може значително да намали потреблението на електричество в резултат на интелегентно управление на потреблението.
Ето една статия, която препоръчвам за demand response management: Demand Response: Embrace It or Get Run Over. В нея се изтъква потенциала да бъде намалено пиковото потребление в САЩ с 20% само чрез интелегентно управление на елктропотреблението.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Вятърната алтернатива
by Julian Popov on 
Слънцето грее през деня. Вятърът обаче често духа през нощтта. Затова вятърната енергия работи в добра комбинация със слънчевата. Вятърната енергия поевтинява значително по-бавно от слънчевата, но поевтинява. Ето една типична статия, която сравнява вятърната и атомната енергия в Онтарио.

"At its current rate of 11.5 cents per kWh in Ontario, wind energy is cost-competitive with virtually all other new sources of electricity generation. While transparent all-in pricing on nuclear is very hard to find, it is broadly understood that electricity from new nuclear generation will be significantly more expensive than 11.5 cents per kWh, even without considering the large cost overruns that have characterized many nuclear energy developments in Ontario."


Вятърните централи в Онтарио продават енергията си по 11.5 цента, или 8.7 евроцента или 17 стотинки наши пари. Това е по-малко отколкото струва токът за домакинствата в България.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Соларната енергия е неравномерна, също и консумацията
by Julian Popov on 

Ето една проста илюстрация как соларната енергия следва в голяма степен консумацията на електричество. В Германия (не много слънчевата страна) соларната енергия покрива до 1/3 от консумацията в пиковите часове. Разбира се, слънчевите панели не са магическо решение.


[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Соларната енергия на Европа
by Julian Popov on 

Благодаря за соларната карта. Наистина най-големият производител е в Европа е Германия, следвана от Италия. Соларният капацитет на България е около 30-50% по-висок от този в Германия. Разходите за инсталация в България, поне на теория, би трябвало да са значително по-ниски, отколкото в Германия. В момента субсидираната тарифа за изкопуване на соларно електричество в Германия е по-ниска от цената на електричеството за домакинствата. Вярно е, че цената на тока в Германия е доста по-висока от тази в България, но пък също така е вярно, че българската цена е най-ниската в Европа и няма да може да издържи дълго без значително качване. С други думи България има значителен потенциал за развитие на соларната си енергия. За това дали неравномерността на греенето е непреодолим проблем ще пиша следващия път.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

Свободното падане на цените на соларната енергия
by Julian Popov on 

Стойността на соларното електричество пада постоянно. Според "закона на Суонсън", разходът за производство на фотоволтаични клетки пада с 20% всеки път, когато глобалният производствен капацитет се удвои. А той предстои да се удвоява много пъти, защото соларната технология е съвсем в началото на своя живот и фотоволтаичната енергия заема в момента много малък дял в производството на енергия в света. Тя обаче се развива най-динамично. Днес слънчевата енергия е по-евтина от атомната в страни със средно добро слънцегреене и относително пазарни цени на енергията. Ето как пада цената на соларната енергия (според Economist):



[ ] Comments     Permalink     Add Comment

На път към реферндума за атомната енергия в България
by Julian Popov on 

През следващите 4 седмици ще гледам да пиша в блога си главно за предстоящия референдум за атомната енергия. Моята лична позиция е проста - аз съм против по чисто икономически причини. Референдумът обаче трябва да бъде добре информиран. Ще се опитам много скромно да допринеса именно за това изборът да бъде малко по-информиран. Ще оставя настрана това кой как е формулирал въпроса, трябва ли в него да се споменава Белене или не, коя партия каква позиция има и трябва да има и така нататък.


Ще започна с една много просто подсещане - времето. Когато гласуваме за един енергиен проект, трябва да мислим не за това от какво имаме или нямаме нужда сега и кое колко струва сега, а за това от какво ще имаме нужда, когато проектът е готов и колко ще ни излезе въпросният проект, когато бъде завършен.

Тази сметка изглежда много очевидна, но рядко се прокрадва в дебатите за енергетиката. Страните най-често цитират цените на деня или разходи от преди няколко години или дори десетилетия. Типичният случай е с евтиното електричество от Козлодуй. Козлодуй е подарък от Комунизма (купен, разбира се, с парите на данъкоплатеца). Онова, което е похарчено за построяването му, не се включва в цената на електричеството.

Когато говорим за бъдещ строеж на атомна електроцентрала, трябва да мислим за енергетиката, такава каквато ще е след 10 или по-вероятно след 15 години. Разбира се, всеки, който защитава идеята за АЕЦ, ще каже, че една атомна електроцентрала може да бъде построена за 6 години. Това обаче никога не се случва. Строежът на Белене например е започнал преди 31 години.

[ ] Comments     Permalink     Add Comment

« Previous 1 of 26 Next »
 
RSS Feed